|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
171. ПОМИНУВАМ, НАМИНУВАМ
Том V: Любовни песни
Поминувам, наминувам,
на бел камен приседнувам -
тежки порти затворени,
а прелези преградени.
Не сум пиле да прелетам,
не сум вода да прелеям,
не сум змия да се спълзнам,
тук сум юнак за девойка!
Та фати се за два кола,
за два кола, ясенови,
префърли се в равни дворье,
в равни дворье момини.
Та се фатиф за два кола,
за два кола ясенови,
за се фърлиф во момини,
во момини равни дворе.
Найдоф мома, дека спият,
става клало под тръндафиль,
глава клало под карафиль,
ръце клало в рам босильок,
а нодзете - в бистра вода.
Жаль ми беше да го сбудам,
та си собрах киска цветке,
га наквасиф с бистра вода,
си попръскаф малко моме,
тога мома се разбуди.
Охрид (Шапкарев, с. 501, № 870).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.
|