|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
167. ЛЕГНАЛО МОМЕ, ЗАСПАЛО
Том V: Любовни песни
Легнало моме, заспало
на майчино си колено
во тоа поле широко,
край тоа море глобоко,
по тая грайнка маслинка,
до тая вода студена,
на тая трева зелена.
Повеал ветер от море,
окършил грайнка маслинка,
ми удри мома по гръди.
От сон се мома разбуди
и люто ми го проклона:
- Ветере, море ветере!
Да би ми никак не духнал,
зашчо ме от сон разбуди!
На сон аз та шчо си гледаф,
до три ми луди и млади -
първи ми даде злат пръстен,
втори ми даде яболко,
трети ме на сон целива.
Той, шчо ми даде злат пръстен,
низ него да се провират,
той, шчо ми даде яболко,
как него да се търкалят,
той, шчо ме на сон целива,
той мене да ме кердосат!
Охрид (Шапкарев, с. 518, № 889).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.
|