|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
163. СТОЯН НА РАДА ДУМАШЕ
Том V: Любовни песни
Стоян на Рада думаше:
- Радо льо, либе Радо льо,
како й туй наш'то либене,
либене-незабравене!
Кога седна хляб да ям,
наум ми доде за тебе,
че ми хапката приседне.
Че станах, Радо, от софра
студена вода да пия,
да си хапката прекарам -
не можаш да я прегълна.
Че впрегнах серес биволи
та на нивата отидох;
хем връвя, Радо, хем мисля
дали щем да са замеме.
Че съм нивата изминал
и съм отишел на вашта,
че орах, Радо, до пладня.
Кога синора погледнах,
не било нива нашата,
най-било, Радо, вашата.
И аз са Богу помолих
да ми са счупи ралото,
ралото и желязото,
по пладня в село да ида,
покър вас, Радо, да мина,
тебе на дора да вида.
Ямболско, зап. в Бесарабия (Янков, № 164).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.
|