156. РАДКА КРАЙ ДУНАВ СЕДЕШЕ

Том V: Любовни песни

Радка край Дунав седеше,
бяло си лице мийеше
и на Дунава си думаше:
- Дунаве, бели Дунаве!
Като ми течеш, Дунаве,
отгоре, Дунав, нагоре,
ти не видя ли, Дунаве,
моето либе млад Стоян?
Дунава дума не дума -
риба моруна продума:
- Видях го, Радке, видях го,
във понеделника сутринта,
га беха петли пропеле,
дваж петли потретиле,
девет гемии минаха.
В първата гемия, Радке ле,
твоето либе млад Стоян -
със медна свирка свиреше,
като свиреше, думаше:
"Забрави ли ма, Радке ле,
прежали ли ма, либе ле?"
Радка на Дунав думаше:
- Ще та забрава Стояне,
кога морето пресъхне,
суха поляна да стане,
ораче да я изорат,
черни угаре да стане,
та бяло лозе посада,
лозето грозде да роди
от грозде вино налейем,
да пием, да се опием -
тогаз ще да се забравим,
забравим, либе, прежалим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.