Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
11. СТОЯН ТОДОРКИ ДУМАШЕ
Том V: Любовни песни
Стоян Тодорки думаше:
- Любе Тодоро, Тодорке,
слънцето й на заходане,
хорото й на разтуряне -
барем ма еднъж погледни,
очите да ти скитасам,
веждите да ти изпиша
на мойте медни кавале!
Тодорка дума Стояну:
- Стояне, любе Стояне!
Га са за мене затъжиш,
погледни горе, надоле -
как са белеят балкани,
тъй ми е бяло лицето;
както чернеят угари,
тъй ми са черни очите;
както са тънки синури,
тъй ми са тънки веждите!
Тополовградско (БНТ 6, с. 70).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.
|