75. МАРКО, ЕЛЕНА И ДЕТЕ РАДУИЦА

Том І: Юнашки песни

Пойде Марко на Света горица
и поведе дете Радуица,
па ойдоа до Демир капия.
Проговори дете Радуица:
- Море, тате, Марко добър юнак,
ка сме пошли на Света горица,
камо мене книга вангелия?
По що, тате, вангеле че четим?
Че се върнем, тате, да я земем.
Я баща му потио говори:
- Немой, синко, надзад се не връщай
тебе ти се у книга казуйе,
дека, синко, от макя че гинеш.
Не слуша го дете Радуилче,
та се върна, па си дома ойде.
Отдалеч се дете провикуйе,
- Я излезни, моя стара мале,
изнеси ми книга вангелия.
Бог да бие неговата макя,
она седи на високи чардак,
та играе сос троица турци,
та играе гола на кошульки
и играе боса на стапала,
па на турци потио говори:
- Таком Бога, до троица турци,
я слезнете от високи чардак,
та фанете айдучко копиле,
фърлете го у темна темница -
тамо има вода до колена,
у водата гущер алетина -
да погълне айдучко копиле.
Слушаа я до троица турци,
та слезнаа от високи чардак,
та фанаа дете Радуица,
фърлиа го у темна темница.
У темница вода до колена,
у темница гущер алетина -
у темница слънце огреяло,
у темница вода престанала.
Сред темница свилена постеля
на постеля дете Радуилче,
десна рака бела книга държи,
лева рака росна китка държи.
Три дни седе Марко добър юнак,
три дни седе на Демир капия,
та си чека дете Радуилче.
Проговори коня Шарголия:
- Чуеш мене, Марко добър юнак,
ади, Марко, дома да с'идеме
да видиме дете Радуица.
Дойдоа си дома на дворове.
Проговори Марко добър юнак:
- Пръвно любне, Елено невесто,
камо, моме, дете Радуица?
Проговори Елена невеста:
- Чуеш мене, Марко добър юнак,
не сам дете ни насън видела,
а то не ли яве да го видим.
Стана Марко, у темница ойде,
ка отвори той темни темници,
сред темница свилена постелки,
на постелки дете Радуилче,
десна рака бела книга държи,
лева рака росна китка държи.
Проговори Марко добър юнак:
- Леле, синко, дете Радуица,
що ми тражиш у темни темници?
Проговори дете Радуилче:
- Леле, тате, Марко добър юнак,
кога дойдох, тате, отдолека
да си земем книга вангелия,
макя седи на високи чардак,
та играе сос троица турци,
та играе гола на кошульки
и играе боса на стапала,
па на турци потиом говори:
"Таком Бога, до троица турка,
я слезнете от високи чардак,
та фанете айдучко копиле,
фърлете го у темна темница,
тамо има вода до колена,
тамо има гущер алетина -
да погълне айдучко копиле."
Изведе го неговио баща,
изведе го низ темни темници,
па си зема лоя и катрана,
намаза я Марко, запали я,
запали я отвръх от главата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. I. Юнашки песни. Съст. Лиляна Богданова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. I. Юнашки песни. Съставителство и редакция Лиляна Богданова. София, 1981.