74. МАРКО ИЗГАРЯ НЕВЯРНАТА СИ ЖЕНА

Том І: Юнашки песни

Маре Марко, маре добър Марко!
Седи Марко на Стара планина,
седи Марко, та караул чува.
Чувал си е девет годин време,
никакво го дремка не одрема,
ка покара лето та десето,
тогай го е дремка одремала,
Он на любне потио говори:
- Леле, любне, Тимоно невесто,
мож ли, моме, караул да чуваш?
Каква ме е дремка одремала,
дал е на зле, или е на добре -
я да легнем, един час да преспим.
Тимона му потиом говори:
- Мога, Марко, оти да не мога?
Мога, Марко, и два дни, и три дни.
Па си легна Марко, та си заспа.
Таман легна Марко, таман заспа,
ете отдол турци еничери.
Согледа ги Груйо мажко дете:
- Айде, мамо, тата да викаме -
оздол ида турци еничери.
Я макя му потио говори:
- Мучи, дете, да би снемело,
това не са турци еничери,
това са си момите жетварки -
кърпи им се на глави белея,
сърпове се на пояс лъская.
Па придоя турци еничери,
па придоя на Стара планина.
Ка видоя Марко дека лежи,
ка видоя, назад се върная.
Тимона им потио говори:
- Таком Бога, турци еничери,
страх ли ви е от умрел човека?
Я ми дайте пет свидна гайтана
да му вежем раци наопако,
да му турим нозе букагии!
Върнале се турци еничере,
та й дали пет свилна гайтана,
везала му ръце наопако,
та му тури нозе букагии.
Забрали го турци еничери,
забрали го напред пред коньете,
а Тимона на конье качили,
а детенце зад них, пред них оди,
голо, босо по лютата слана,
гологлаво по лютата зима.
А Маркоте пред конье карая,
се го конье по пети газея,
от пети му църни кърви течат.
Па си приде нийно мажко дете,
па си приде код негови баща
па на баща потиом говори:
- Леле, тате, леле, мили тате,
я не мога вече да ви ода
голо, босо по лютата слана,
гологлаво по лютата зима.
Я Марко му потио говори:
- Иди, дете, на макя ти кажи
да те качи пред нея на коньо.
Па си ойде Груйо мажко дете,
па на макя Груйо говореше:
- Леле, мале, леле, стара мале,
тата рече на конь да ме качиш.
Я макя му потио говори:
- Надзад, надзад, айдучко копеле,
язе искам корен да довършим,
а то не ли на конь да те качим!
Разплака се Груйо мажко дете,
па си дете зад них пред них търчи.
Па слезнали низ тесни клисури,
па слезнали доле на анове,
па слезнали у ладни меани,
та са пили три дни и три нощи -
си се турци с вино опоили,
опоили и са назаспали.
Марко дете потиом говори:
- Таком Бога, Груйо мажко дете,
дебом дебай, през турци прескачай,
та си приди при твоята макя,
та извади това влашко ноже.
Послуша го Груйо мажко дете,
дебом деба, през турци прескача,
та си приде при негова макя,
та си бръкна у свилни джепове,
та извади това влашко ноже.
Я баща му потио говори:
- Сечи, дете, три свилни гайтана,
сечи дете, и от месо сечи,
саде гледай, жили не пресичай!
Послуша го Груйо мажко дете,
та отсече три свилни гайтана,
па си стана Маркоте юнака,
па си зема тая остра сабля,
развърте се налево, надесно,
та погуби турци еничери,
па си фана Тимона невеста,
та й веза ръце наопако
и й тури нодзе букагии,
па я забра пред него на коньо,
се я коньо по пети газеше,
от пети й църни кърви течат.
Па ойдоа дома на дворове,
па си собра гозба без неволя.
Се покани знано и незнано,
се покани рода и нерода,
и си закла три крави ялови,
и наточи до три бачви вино.
Що покани, се му надойдоя,
па си фана Тимона невеста,
намаза я лоя и катрана,
па изкопа три лакти у земи,
па я спущи нодзе до колена,
запали я от русата глава,
та горела три дни и три нощи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. I. Юнашки песни. Съст. Лиляна Богданова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. I. Юнашки песни. Съставителство и редакция Лиляна Богданова. София, 1981.