65. МАРКО ГРАБИ АНГЕЛИНА

Том І: Юнашки песни

Се собрале седумдесет кралои,
ядат, пият, мушавере праат,
еден други сите ми се валат
со юнашство, кой како що имал.
Покрай ними и Марко ми седел,
и той ми се, брате, повалило,
и вака му на кралеи рекло:
- Ой ви, море, кралеи, банеи,
и вийе сте доста, бре, юнаци,
ама аз сум от вас, бре, по юнак -
ако рачка земнята имаше,
аз ке можев, Бог'ме, да я свъртам.
Кога чуле кралеи и банеи,
кога чуле валбите от Марка,
сите, брате, се изнасмеяле,
сите шега нему му се сбиле
и го Марка много устрамиле,
и вака му тогай нему рекле:
- Дейди, Марко, како не се срамиш,
що се валиш земня да превъртиш;
Волкашин тебе ти беше татко,
той имаше до три тарапаани -
първа беше от карагрошеи,
втора беше от жолти дукати,
трекя беше се от дробни пари,
и никой пат той не се валеше.
Кога чуло Марко младо дете
от кралеи таквийе сбори,
явнал коня дома да си одит,
овде-онде по бели друмои.
Дедо Господ на пат беше седнал,
да го чека Марка от Вароша.
Пол юнашство нему да му земит,
да не нещо земня той превърти,
голем пакост тогай той да стори -
турил Господ една торба земня,
Марко дошол пред Бога да вървит
и вака му Господ прогоорил:
- Ой юначе, незнаен делия,
ти, що носиш долгата гаргия,
я подслези от коня наземи,
да ми крениш тая торба земня,
дека сум си старо, ем невредно,
та не можам само да си кренам.
Кога чуло Марко Кралевике,
той от коня, брате, не ми слегол,
со гаргия торба си наденал
и опнал юнак, за да я подкренит;
той не могол, Бог'ме, да я кренит,
гаргия се на парчиня скърши,
от коня се Марко поднаведи,
с десна рака торба ми подватил,
опнал юнак, за да я подкренит -
се скинале от коня колани
и пак Марко не му я подкренал.
Тогай Марко изгубил юнашство,
полоина от колко що имал,
и от Бога блаосов той добил,
за да биде Марко много итър.
Дупнал коня и дома си дошол,
що я викнал майка си при себе,
та я ватил за леса плетенки
и я стегнал тая да му кажит,
и вака му Марко незе велел:
- Слушай, майко, моя стара майко,
ке те пращам нещо да ми кажиш,
оти мене не ми си казала,
оти татко имал тарапаани,
тарапаани, коня и оружйе.
Отгоори майка му на Марка:
- Дейди, синко, младо мое дете,
тарапаани' татко ти имаше,
първа беше от карагрошеи,
втора беше от жолти дукати,
трекя беше се от дробни пари;
вистина аз не сум ти кажала,
дека си ми уще аджамия,
аз те чекав ти да ми уздреиш,
затоа аз не сум ти кажала;
ела, синко, сега да ти кажам,
тарапаани со очи да видиш
и да видиш негоо оружйе.
Татко ти кон той не си вяваше,
той вяваше Витеза кобила;
кога умре татко ти Волкашин,
я изпущив край слано езеро,
кой я знаит даль уще е жива.
Пошол Марко, тарапаани видел
и си зело таткоо оружйе,
та си пошло край слано езеро,
да я барат Витеза кобила
овде-онде околу езеро,
що я нашол Витеза кобила
и по нея шареноно ждребе;
ми се загнал юнак да я вакя,
той ми търчал, кобила бегала;
кога Марко нея я привтасал,
тая ми се в езеро върлила;
тогай Марко по ждребе се загнал,
овде-онде Марко ми го ватил,
ми го ватил и юнак се вкачил;
пърсна ждребе по поле да бега,
рипай, скакай и клоци върлало
за да върли Марка от рамена.
Види ждребе, оти не се върла,
ми се спущи и в езеро рипна,
за некако Марка да отвърли.
Марко тогай много се уплашил,
да не нещо, Бог'ме, се удаит;
яко Марко за грива се държал,
препливало ждребето езеро,
тогай ждребе ми се уморило
й на суо тоа ми излегло,
на Марка се тоа поклонило,
за чуденье Шарец прогоори
и на Марка вака тоа рекло:
- Ой юначе, незнаен делия,
я кажи ми чие си колено,
аз да сум ти твоя верна слуга -
аз сум юнак, ама ти по юнак.
Лели вели, Марко му сборуа:
- Ой ти, мое мило брате ждребе,
татко мене Волкашин ми беше,
дури бил жив, кобила вяаше
и со нея юнашство праеше.
Кога чуло ждребе тригодинче,
оти той бил син на Волкашина,
виснал ждребе по своята майка,
Марко вявнал ждребе тригодинче
и кинисал дома да си идит.
Кога виде кобила Витеза,
оти ждребе шарено ке бега,
и кобила търгна си по него.
Дошол Марко во Вароша града,
вързал Шарца в темна конюшница
и до него Витеза кобила,
тогай Марко майка си прашало:
- Да ми кажиш, моя мила майко,
татко коня кай си го коаше
и оружйе кай си подпрааше,
остра сабя кай си я точеше,
а боздуган кай му го белеше?
- Ой ти, Марко, мое мило чедо,
татко ти си побратим имаше,
побратим Яно куменджия,
той ми седит во Солуна града,
той кобила на татка ти коал,
от карагрош плочи той му клаал,
а от дукат клинци той му коал,
остра сабя Яно му точеше
й боздуган той му го белеше.
Кога чуло Марко своя майка,
явна Шарца и търгиа да одит,
да ми одит до Солуна града,
у онега Яно куменджия,
овде-онде по бели друмои,
втасал юнак во Солуна града,
шеткал, прашал низ тесни сокаци,
кой ке стретел, секого го прашал
за кай седит Яно куменджия.
Одвай юнак кукята му нашол,
порти биле, Бог'ме, затворени,
во дворои свирци, табуани,
дека Яно две сватби си праел,
син си женал и керка си мажил.
Клукнал Марко на витине порти,
що излегле слугите Янои,
за да видат кой клука на порти.
Слуги Марка, лели, го прашале
що сака и на порти клука.
Прогоори Марко Кралевике:
- Аз го сакам Яно куменджия,
оти ми ет от татка побратим,
да ми коат Шарца пеливана,
да ми точит сабя димиския,
да ми белит тежка боздугана.
Ми излегол Яно куменджия
и му рекол на Марка Кралевикя:
- Ай ой ми си, незнаен делия,
я3 не можам коня да ти коам,
нито можам боздуган да белам,
аз си имам, море, до две сватби.
Лели Марко тогай се налути,
та ми удри порти со боздуган,
що'и втера до стреде дворои,
та си влезе Марко во дворои
и го стегна Яна куменджия,
да му коа коня со карагрош.
Лели Яно тогай се уплаши,
та го молил Марка Кралевикя
да почекат уще една недела,
дури сватби той да си биттиса,
Марко да седит на ладна меана,
да си пийет вино н ракия,
що ке пийет, Яно ке заплатит.
Тогай Марко на Яна му говори:
- Дейди море, Яно куменджио,
аз не седам овде на меана,
за да пиям вино и ракия;
аз ке одам во Вароша града,
ке поседам сватби да биттисаш,
по неделя аз пак ке ти дойдам.
Туку сега извай ми снаха ти
да ме мене со вино почести,
и аз нея дар да я подарам.
Я изведе Яно своя снаха,
та му тури чаша ройно вино
и почести Марко Кралевике.
Чаша мала за него ненаситна,
той побарал чаша чабурлия,
ми извадил Яно чабур чаша,
чабур чаша седумдесет ока,
що си пиел стара Волкашина,
кога идел у Яна на гости.
Кренал Марко чаша чабурлия;
и я изпил сета дур до капка,
ми посакал Марко уще една.
Що гледала Яноата керка,
що гледала горе от дивана,
променета како за невеста,
и се шега со Марко подбила,
оти вино много Марко изпил.
Я дочуло Марко Кралевике
и се Марко много налутило,
и вака му на Яна той рече:
- Ой ти, Яно, татков ми побратим,
благодарам на твоята снаха,
що ме мене тая почестило
и со вино мене послужило,
и яз нея дарчок я подарив;
нека дойди и твоята керка,
да ми мене десница целива,
за и незе дарчок да подарим
како що я снаа ти подарив;
оти жени ми са късканджии,
късканджии, многу завистливи.
Тогай Яно пошол при керка си,
при керка си Гюзел Ангелина,
да я молит при Марке да дойдит.
Ангелина на татка си рекла:
- Променета аз сум за невеста,
при него не одам променета,
аз да слечам невестинско рухо,
да облечам рухо катаденско,
тогай, татко, аз пред него одам,
пред онега незнаен делия,
пред онега тежка пияница.
Що велела, се Марко ми слушал,
и се уще Марко налутило
и на Шарца вака сборуало:
- Слушай, Шарце, що сакам дя пра
и аз тебе сакам да те прашам,
дека ми си, Шарец, некоано,
дали можеш дваица да носиш;
Яноата керка ме бендиса,
ке я грабам за млада невеста,
оти тая мене не бендиса
и се шега со мене шегуа,
и си слече рухо невестинско,
та облече рухо катаденско.
Шарец тогай на Марка сборуал:
- Дейди, Марко, мой стопанино,
ако тебе мома те бендиса,
ти граби я и ич ти не бой се,
аз ке можам да ви носам двата,
ако сум си, море, некоано.
Ангелина излезе пред Марка
со рубата, лели, катаденска,
за да бакнит Маркоа десница,
Марко тогай Шарца ми разиграл
и подаде рака на Ангелина,
Ангелина за да му целиват,
я подарил три жолти дукати.
Ангелина му се поклонила
и повторно рака целивала,
тогай Марко за рака я ватил
и я върлил зад себе на коню.
Дупнал Шарца со жолти махмузи
и си летнал по бели друмои;
бегат Шарец како сиви сокол.
Що запеа гюзел Ангелина,
що запеа една лепа песна,
малко била, Бог'ме, речоита,
ама била много гласоита,
и во песна на зето велела,
що гувеал на честна трапеза
у татка си Яно куменджия:
- Що гувеиш, зете, от крайна,
кога зеле твоя Ангелина?
Кога чуло зета от крайна,
кога чуло песна от невеста,
незините жалостни гласеи,
дека Марко нея я попленил,
рипнал юнак от честни трапези,
кай що стапил, на дно в земи втерал
и подседлал коня Бедевия,
го престегнал со девет колани;
кога, брате, коня престегнуал,
до три педи от земи го кревал.
Кон си вявнал и боднал по Марка,
овде-онде по бели друмои,
го привтасал до Галичка река;
река била лошо дотечена,
що носила дървя и каменье.
Тогай Марко беше се уплашил
от реката, дека беше стекла,
и от юнак, дека го привтасал,
тогай Марко на Шарца сборуал:
- Дейди, Шарец, нийе погинавме,
от юнака, Бог'ме, от крайна,
уще малкце ете го не втаса.
Лели тогай коня му сборуа:
- Дейди, Марко, мой стопанине,
стреде река ти удри копие,
за да заприт дървя и каменье,
дури да си нийе поминиме.
Ти не бой се, ке те изпливам,
аз сум учен уще от малечко.
Удрил Марко копие стреде река
и ми запрел дървя и каменье,
та ми влегол Шарец да ми плива.
Втасал юнак, лели, от крайна,
и той влегол в река, за да пливат,
свикал Шарец на Марко Кралета:
- Търгай, Марко, копие от стред река,
да понесит дървя и каменье,
да препречит коня Бедевия.
Търгнал Марко копие от стред река
и понесло дървя и каменье,
та препречил коня Бедевия
и се вратил юнак от крайна,
та застанал Марка да го гледат.
Марко слегол от коня на земи,
та изваил белата маврама
и обришал Шарца пеливана,
та во чело Шарца си целивал,
мегю обе двете църни очи,
дека него от река препливал.
Прогоорил юнак от крайна:
- Дейди, море, незнаен делия.
не целивай коня шаренега,
тук' целивай гюзел Ангелина,
аз я свършив, а ти я кердоса,
оти си бил от мене по юнак.
Отгоорил Марко Кралевике:
- Дейди, море, юнак от крайна,
аз целивам коня шаренега,
дека юнак той мене избавил,
Ангелина аз не я целивам,
дури венец аз незе не турам
и со закон нея да не венчам.
Станал Марко от Галичка река
и си дошол дома со невеста.
Майка му го хубаво пречека
и невеста милно си прегърна,
та я крена в ръце како дете,
я отнесе в шарена одая
и си кани кралеи, банеи,
та курдиса свирци, табуанци,
що ми праит сватба три недели;
та ми викна стара егумена
от манастир Свети Арангела,
да ми венча Марка Кралевикя,
со негоа гюзел Ангелина.
Сватба било и се биттисало,
секой дома си ошло весело.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. I. Юнашки песни. Съст. Лиляна Богданова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. I. Юнашки песни. Съставителство и редакция Лиляна Богданова. София, 1981.