62. ЛЮТИЦА БОГДАН

Том І: Юнашки песни

Седнал ми е Лютица Богдана,
седнал ми е снощи да вечера,
вечера му лука и уцета,
лук, уцета и ръжена ляба.
Хем вечера, под мустак са смее,
съгледа го мила стара майка
и Лютица тихом си попита:
- Що вечераш, под мустак са смеиш?
Дал са смеиш, Бог, теб на вечера,
ил са смеиш, Бог, мен на старостта?
Проговара Лютица Богдана:
- Нали питаш, стара мила майко,
нали питаш, право да ти кажа -
не смея са, Бог, мен на вечера,
ни са смея тебе на старостта.
Нали помниш, мила стара майко,
кога бяха размирни години,
та ходеше Айрадин войвода,
та ходеше със петстотин души,
старо губи, мале, младо роби,
та зароби наша мила сестра.
Не юзе я робина да му е,
най я юзе своя стопаница.
Аз бех, мале, малък във пелени,
ала станах на юнашки нозе
и си грабнах тежка боздугана
да удара Айрадин войвода -
запази го наща сестра Мала.
Оттогаз са толкова години,
та сега ми е той книга допратил,
да си ида борба да са борим,
та да видим, мила стара мале,
кой е юнак, юнак над юнака.
Дал да ида, дали той да дойде?
А майка му тиом отговара:
- Иди, синко, той да не дохожда,
да не гледам, синко с старостта си,
как се бори, Боже, зет със шура,
да ви гледам милост да добивам.
Послуша си Богдан стара майка,
та си стегна коня пехливана
и наметна тежка боздугана,
та си тръгна във равни друмове
и отиде край Айрадин града.
Там имаше до три бистри реки
и край реки до триста робини,
де белеха това черно платно.
Говори им Лютица Богдана:
- Ей ви вази, до триста робини,
дека седи Айрадин войвода,
че ща д'ида борба да се борим?
Отговарат до триста робини:
- Я замини, незнайно юначе,
че видиш ли воденичен камък,
дето бием това черно платно,
той го дига коню до зенгиа.
Преведе са Лютица Богдана,
та прифана воденичен камак
и го фърли коню през гривата,
Отговарат до триста робини:
- Бог ти в помощ, незнайни юначе,
като идеш във зандан чаршия,
ти погледни във левата страна,
ща съгледаш от мерджан сарае,
дворове му с дувар обградени,
дуваре му от човешки глави,
една глава още не достига,
не достига дувар да довърши.
И отиде у Айрадин града,
та си влази във зандан чаршия
и погледна на левата страна,
че съгледа от мерджан сарае
и отиде на чемширни порти,
та почука със чукуват пръстен.
Той почука, а коня потропа,
той повика, а коня поцвилна.
Отвориха чемширни порти,
посрещна го мила сестра Мана,
улови му коня пехливана,
въведе го във нови яхъри
и му даде сено чемерика.
Па са върна мила сестра Мана,
та поведе Лютица Богдана,
въведе го в нови зимници.
Със сладки манджи брата си нагости,
с руйно вино брата напоила,
ала турна във вино отрова,
да отрови свои мили брата.
Че нали го вино преварило,
та си легнал Лютица Богдана,
сладко заспал във нови зимници.
Сестра Мана, върла му душманка,
превърза го за белата шиа,
превърза го с три чифта букаи,
на крака му три четал синджира,
ръце свърза със девет конопа,
десетиа от бела коприна.
Па се качи във мерджан сарае,
па викнала, колко е можала:
- Яла, яла, Айрадин войводо!
Тизе ходиш със петстотин души,
ходиш горе, по гора зелена,
ходиш доле, по поле широко,
а аз седа у мерджан сарае,
ала съм ти лова уловила,
улових ти върлия душманин.
Де я зачу Айрадин войвода,
че поведе петстотини души,
заведе ги у Айрадин града,
въведе ги във равни дворове,
остави ги караул да вардат,
а той влази във нови зимници
и съгледа лютица Богдана.
Че си дигна свойта лева нога,
дева нога, със чизма обута,
и си ритна Лютица Богдана.
Богдан трепна, трапно са събуди,
та покъса три четал синджира
и покъса три чифта букаи,
и покъса до девет конопа,
десетиа, от бела коприна,
вреза му са в ръце до кокала.
Помоли са Лютица Богдана,
помоли са Айрадин войводи:
- Хей та тебе, Айрадин войвода,
Айрадине, ти, мой мили зето,
не губи ма в твоите равни двори,
най ми пусни троица телали
да си викат низ Айрадин града:
"Сбирайте са, младо и големо,
та излезте в Айрадинско поле,
да гледате, сеир да чините
как ще гине шура от свой зета."
Послуша го Айрадин войвода,
викнали са троица джелати,
викнали са из Айрадин града,
събрало са мало и големо,
та излази в Айрадинско поле.
Изведоха Лютица Богдана:
- Хей ви вази, троица джелати,
пуснете ми ръчица левица,
да съблека сърмено елече,
да го даря на мойто унуче,
да запомни, че е уйка имал.
Чули са го троица джелати,
отвързали му ръчица левица,
а той беше пусти левичарин,
та подскочи на юнашки нозе,
хем си грабна тънка остра сабя,
развъртя са налево, надесно,
та погуби до петстотин души
и престигна Айрадин войвода,
улови го са десната ръка,
съсече го в Айрадинско поле.
Повърна са Лютица Богдана,
та отиде Айрадину в двори,
посрещна го мила сестра Мана,
та отряза нейна руса глава
и я гуди у конската торба,
и запали от мерджан сарае,
и улови до три унучета,
та ги хвърли във буйни огневе,
да не растат и да не порастат,
как пораснат, душманлък да чинет.
Разчуло са увред надалеко,
че загина Айрадин войвода,
повърна са Лютица Богдана,
та разпусна до триста робини,
коя отде й дома да си иде.
Отиде си Лютица Богдана,
отиде си във равните двори,
та повика Лютица Богдана:
- Излез, излез, моя стара мале,
че ти носа тежка армагана,
пратила го мойта сестра Мана,
ей го, мале, във конската торба.
Възрадва са старата му майка,
па юзела тая конска торба,
съгладала щеркина си глава
и си викна жално да си плаче:
- Ой Богдане, от Бога да найдеш,
защо закла милата си сестра?
А Богдан й тихо отговара:
- Мълчи, мале, мълчи, стара мале,
издаде ма мойта мила сестра,
предаде ма, мале, Айрадину,
отредиха до трима джелати,
да ми земат руса буйна глава.
А то бе са Богу нажелило,
не можиха мене да погубат,
аз им върнах и си им надвърнах,
да са помни до века, амина,
да са помни за моята сестра,
кога си е брата издавала,
издавала, брат й да загине.
Тогава му майка му продума:
- Да ми си жив, Лютице Богдане,
що дирила, тва е намерила.
Оттогава й песен останало
да се пейе, да се споменува.
Сестра брата кога ще предава,
да си смисли Манината глава.
Да не беше туй чудо станало,
то не би са сега приказвало.
Наздраве ви, кумове, сватове,
добре сте ми песен послушало,
дайте сега, кому колко й драго,
и пийнете това винце благо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. I. Юнашки песни. Съст. Лиляна Богданова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. I. Юнашки песни. Съставителство и редакция Лиляна Богданова. София, 1981.