59. МАРКО НАМИРА БРАТ СИ АНДРЕАША И СЕСТРА СИ ШАИНА

Том І: Юнашки песни

Седи Марко накрай Бело море,
та си пие със верни дружина.
Слуга им е Мара кръчмарица,
кръчмарица, Мара хубавица,
и им служи с чаша позлатена,
и на нея ясно огледало -
ем им служи, ем се огледуе.
У дружина чаша пощукнала.
Редом пита Мара слугария,
слугария, Мара кръчмарица,
редом пита по верни другари,
редом пита, редом клетва дава,
ега може некой чаша да укаже.
Дружина си клетва приимали,
кой се кълне у брата, у сестра,
кой се кълне у любе, у дете.
Марко нема ни брата, ни сестра,
Марко нема ни любе, ни дете,
коня има, у коня се кълне,
сабля има, у сабля се кълне.
Дружина се с Марко подсмивкуя
и Маркоте дума говорея:
- Вала тебе, Марко добър юнак,
що се кълнеш у враната коня -
конско месо кучешка нахрана;
що се кълнеш у острата сабля -
остра сабля ръжда че я изде -
тебе, Марко, не е верна клетва!
Марко се младо уядило,
уядило Марко, ужалило,
та си яхна нему добра коня,
та си ойде дома на дворове,
пай го пита нему мила майкя:
- Леле Марко, мои мили синко,
къга ойде толко надалеко,
що ми, Марко,тизе весел ойде,
весел ойде, а илен си дойде?
Илен, синко, илен и пай жален?
А Марко си на майкя говори:
- Кико, мале, жален да не дойдем?
Собрахме се той верна дружина,
собрахме се накрай Бело море
да пиеме вино тригодишно.
Та ни служи Мара хубавица,
хубавица Мара кръчмарица,
та ни служи чаша позлатена
и на нея ясно огледало -
ем ни служи, ем се огледуе.
У дружина, мале, чаша некой зема,
редом пита Мара слугария,
редом пита, редом клетва дава,
ега може чаша да си найде,
и дружина клетва принимая.
Кой се кълне у брата, у сестра,
кой се кълне у любе, у дете,
а я немам ни брата, ни сестра,
а я немам ни любе, ни дете.
Коня имам, у коня се кълнем,
сабля имам, у сабля се кълнем,
а мене ме дружина не веруя,
със мене си шега подбивая,
че ми коня кучешка нахрана,
а сабля, че ръжда да изяде.
Леле, мале, леле, мила мале,
ка ме роди що ме не породи,
що не роди я брата, я сестра
да се мене за клетва наода,
да се мене у нужда наода?
Я майкя си на Марка говори:
- Леле, синко, леле, мили синко,
ка те роди майкя ви породи,
майкя роди и брата и сестра,
да се тебе за клетва наода,
да се тебе у нужда наода!
- Леле мале, леле, мила мале,
кажи, мале, да къде ги дена?
Я она си на Марка казуе:
- Кога турци тува запления
брат ти беше на десет години,
а сестра ти на девет години
и ни, синко, турци заробия,
заробия, синко, откарая,
откарая доле, долня земня
и не знаем де ги откарая!
- Кажи, мале, да кико им име?
- На брата ти Яша Андреаша,
на сестра ти Шаина девойкя!
Марко яна коня поди себе
та си оде земня нанадоле.
Оди Марко три дни и три ночи,
вече му се коня замерило.
и се Марку леба приручало
и замръкнал у турски конаци,
и тамо е Марко прележало.
Кога било утро отзарана
тогай било петок, турски светец,
та са ошли турци у джамия,
и са ошли були малошети.
И Марко си със турци отиде,
турци са се по турски кланяли
и Марко се по турски кланяло,
турски кланя, бугарски се моли
ега може брата да си найде,
да си найде и браток и сестра.
Ка си турци у кафене ошли
турци пия шербет медовина,
и на Марко дума продумуя:
- Вала тебе, незнано дервишче,
ел при нас кафе да си пиеш,
да си пиеш шербет медовина!
Я Марко си на турци говори:
- Вала вази, чудни господари,
я не можем кафе да си пием,
и не можем шербет да ви пием.
Додайте ми вино тригодишно
я че пием и конь че напоим,
що сакате толку че го платим.
Я турци си Маркоти казуя:
- Вала тебе, незнано дервишче,
щом си сакаш вино тригодишно
тува нема вино тригодишно,
тува нема вино за пиене.
Я си иди още по-надоле,
тамо има беговиче младо
он си дава вино тригодишно,
ти да пиеш и конь да напоиш,
но не дава вино да се плаща,
а си дава вино на облога!
- Кажете ми двори дека са му?
- Тува оди из нови пазари,
нему са му двори много лични,
от човечки кости иззидани,
от човечки глави оперени,
от човечки кърви измазани,
две невести на порти му стоя.
Марко яна коня поди себе,
та си найде двори на беговик.
Чука, ока Марко Кралевичи:
- Я излезни, младо беговиче!
Не излезна младо беговиче,
лель излезна нему първо либе,
пай Маркоти дума проговаря:
- Вала тебе, незнано дервишче,
я си оди откъде си дошло!
Че излене беговик Андрея,
я погледай двори от що са му!
- Вала тебе, млада беговице,
я не идем боища да правим,
лело тражим вино тригодишно -
я да пием и конь да напоим,
колко сака, толко че му плата!
Повърна се млада беговица,
та си ока нойно първо либе:
- Стани, стани, Яша Андреашо,
киков юнак на порти ти чука,
та ти сака вино тригодишно,
колко сакаш толко че го плати,
он да пие и конь да напои!
Проговаря Яшя Андреаша:
- Я не давам вино да се плаща
ще пиеме вино на облога,
ако оче с мене да си пие
колко сака толко че изпие!
Уведи му коня у яъри,
а него го при мене доведи!
Па излезна млада беговица:
- Я улезни, незнано дервишче,
я улезни у наши дворове
да си пиеш вино на облога,
колко сакаш, толко че изпиеш!
И Марко им у двори улезнал,
па що била млада беговица
увела му коня у яъри,
Маркоте при беговик Андрея.
И они се двама руковали,
руковали и се облагали.
Проговара Марко Кралевиче:
- Вала тебе, беговик Андрея,
ако мене със вино надпиеш,
че ти дадем коня и оръжие,
че ти дадем моя клета глава!
Отговара Яше Андреаше:
- Ако мене със вино надпиеш,
че ти дадем мое първо либе!
Изнела е млада беговица,
изнела е вино тригодишно,
та са пили три дни и три ночи.
Още Марко нищо не усеща,
а що беше Яша Андреаша
он се упи, Бог да го убие,
та изпусна чаша ведреница,
изпусная и веднъг си заспал.
Проговаря Марко добър юнак:
- Вала тебе, млада беговице,
дели слуша каков ни е облог,
я си надпих твойо първо либе.
Премени се, лепо начини се,
че те водим с мене да си идеш!
И она си Маркоте питала:
- Вала тебе, незнано дервишче,
я си кажи откъде си дошло?
- Вала тебе, млада беговице,
да я съм си от Прилепа града,
че те водим у Прилепа града.
- Вала тебе, незнано дервишче,
я не смеем там с тебе да идем,
тамо имам Марко мили девер,
и от него по-юнак немало,
че обдири, тебе че погуби,
че погуби и мене и тебе!
- Вала тебе, млада беговице,
да я съм си тебе мили девер,
да я съм си Марко Кралевиче,
да я съм си Марко от Прилепа!
Запита го млада беговица:
- Като си си Марко от Прилепа,
да он носи белег на челото,
на челото между вакли вежди -
играло му като видра у морето !
И Марко е калпак подигнало,
та му виде белег на челото,
та си ока беговик Андрея:
- Стани, стани, мое пръвно либе,
стани, стани, беговик Андрео,
ти не може брат си да надпиеш!
А що беше беговик Андреа,
кога се е от сън събудило
пай питуе незнано дервишче:
- Още ли си тува, незнано дервишче?
- Още сакам тува да си пием,
защо сме сидва.брата рождени!
Тогаи са се брайкя прегърнале,
прегърнале, жално запитале.
Пай си пита беговик Андреа:
- Леле, Марко, леле, мили братко,
жива ли е наша мила майкя?
И Марко си на брата казуе:
- Жива си е наша мила майкя,
ама ни е майкя остарела,
остарела, и занеможела
та си пищи и вас да ви види!
Пай що беше Яшя Андреаша
заповеда на негови слуги,
та готвия гостби господарски
и точия вино тригодишно,
та са пили три дни и три ночи.
Сака вече Марко да си иде,
а Андреа брата си не пуща;
я Марко си на брата казуе:
- Я не можем тува да ти седим,
а д'идеме у Прилепа града,
да те види наша стара майкя!
Проговара Яшя Андреаша:
- Вала тебе, мое първо либе,
я изведи дванаесе коня,
дванайсе коня, девет кочии,
кочиите злато товарете,
товарете свила и кадифе!
И тогай го либе послушало
и улезна у ладни яъри,
та извело дванаесе коня,
запрегнале до девет кочии,
товарили чисто сухо злато,
товарили свила и кадифе.
Ка да мина из Одрена града
та личили троица талали:
- Кой се може юнак наванати
да се качи висока пладнина,
та да фане Шаина робиня,
да я фане и при цар откара
колко сака толко че му даде!
Кой е юнак при Шаина отишел
она си е коси префърляла,
та юнаци с коси е ловила
и ги е она утепувала.
А Марко си на брата казуе:
- Седи, братко, скришом по друмове,
я ч'идем с Шаина да се бием!
И Андреа на друми чекало,
а Марко си у пладнина ойде,
пай си ока хубава Шаина:
- Ела, ела, моя мила сестро,
ела, моме, с мене да се биеш!
А она го отдалек питуе,
питуе го, коси си разплита,
ега може с коси да го върже:
- Вала тебе, непознат юначе,
що ме мене за сестра изокваш?
А Марко у дума проговара:
- Да аз съм си Марко от Прилепа!
- Да като си Марко от Прилепа
дигне калпак глава да ти видим,
по белег че тебе да познаем,
дека си си мене мили браток!
И Марко си калпак подигнало
и она му белег сагледала
и веднъг е при брата си пришла,
и веднъг е брата прегърнала,
прегърнала и го запитала:
- Леле, Марко, мои мили братко,
жива ли е наша мила майкя?
- Жива си е наша мила майкя,
ама ни е много остарела,
остарела и занеможела,
та си пищи и вас да ви види!
Ей го браток със златни кочии,
та си седи на равни друмове!
И земала сестрица Шаина,
и земала незнано имане,
и си пошла с нойни мили брайкя,
та си пошли на Прилепа града.
Дума дума Яша Андреаша:
- Вала тебе, мои мили братко,
не мог вече без вода да одим!
Дека има студени извори,
да си идем вода да си пивнем?
А Марко си на брата казуе:
- Тува нема студени извори,
нигде нема вода да си пиеш.
А ние че тува да седиме,
а ти иди у тесни клисури,
тамо има, братко, турски конак,
тамо има млада меанджикя,
там че идеш вино да си пиеш!
Па що било беговик Андрея
пущи коня у тесни клисури,
та си ойде на турски конаци
и им сака вино да си пие,
он да пие и конь да напои,
колко сакат толко че им плати.
Па излезна млада меанджикя:
- Вала тебе, незнано юначе,
да я имам вино тригодишно,
я не давам вино да се плаща,
я си давам вино на облога!
Па си слезна Яша Андреаша,
па улезна у ладна меана,
та си пие вино на облога,
та си пие с турци друга вера.
Турци пили шербет медовина,
а Андреа вино тригодишно.
У виното билки омайнички,
та Андреа младо омаяли,
омаяли и го увързали.
Почекал е Марко Кралевичи,
почекал е браток да си дойде,
нема вече брата да си види.
Па си тури сабля у пазука,
па си слезна у тесни клисури.
Ка улезна у турски конаци,
ка погледна брата си Андреа,
Андреа е със синджир увързан,
па си Марко меанджикя дума:
- Вала тебе, млада меанджикьо,
отдека е тоя добър юнак,
та го вие у синджир вързахте?
- Тува дойде вода да си пие,
ние нему вода не дадохме,
дадохме му вино омайниче,
та го ние с вино омаяхме,
омаяхме, със синджир вързахме!
Дума дума Марко Кралевиче:
- Са ке дойде Марко от Прилепа,
он си маа сабля отдалеко!
- Вала тебе, незнано дервишче,
на ти тебе сабля дипленица
да ми кажеш, незнано дервишче,
какво Марко сабля развивуе!
Та му дала сабля дипленица,
доде Марко сабля да развие
на турци е глави отресало,
сал остана млада меанджикя.
Намаза я лоя и катрана,
запали я и она да гори,
а Марко си брата отвързало.
И си стана беговик Андрея,
па ойдоа с Маркоте юнака,
ойдоа си на равни друмове.
Забраа си той златни кочии,
ойдоа си у Прилепа града.
Стара майкя, стара Авросима,
стара майкя, що ги е родила,
къга ги е майкя сагледала
и веднъг е Маркоте питала:
- Леле, Марко, мои мили синко,
дека найде и браток и сестра?
- Браток найдох слънце на изгрева,
а сестрата слънце на заода!
Кико ги е майкя прегърнала,
тогай се от душа отделила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. I. Юнашки песни. Съст. Лиляна Богданова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. I. Юнашки песни. Съставителство и редакция Лиляна Богданова. София, 1981.