52. ИЛИЯ КОЗАРЧЕ И СВАТБАТА НА УЙКА МУ

Том І: Юнашки песни

Зажени се Марко добър юнак,
съде оди от града на града,
нигде нема либе да си найде,
да си найде либе на прилика.
Кога ойде у Латина града,
там намери Латинка девойкя,
що му беше на лице прилика.
Латинци са итри, та опаки,
погаждаа Латинка девойкя,
на Маркоте дума продумали:
- Фала тебе, Марко добър юнак,
кога дойдеш Латинка да водиш,
да не дойдеш със малко сватове.
Да наканиш петстотин сватове,
сал не кани Милини синове,
че са опи млогу кавгалии,
у гюрем са млогу гюрешлии,
та че нещо золум да направа,
та че тебе младо да засрамат -
не мож узе Латинка девойкя.
Надали се Милини синове,
ке ке един девер да му идат,
от три годин добър кон зобеа,
та да има добър кон да язди.
Марко ойде на свои дворове,
та накани петстотин сватове,
се сватове кой от кой по-болье;
сал не кани Милини синове.
Па поведе китени сватове,
изминаа през полье широко,
настанаа през гора зелена.
Кози паса по гора борова,
със козите Илия козарче.
Ка е видел китени сватове,
борье скубе Илия козарче,
борье скубе, та кози замера,
та си върна кози през гората,
та ги скара у тесни клисури,
та пречека уйкнни сватове,
да си види от негови братя
ка ке един девер да премине.
Оно нема ни сватове да бида,
а то не ли девере да ида.
Проговори Илия козарче:
- Фала тебе бре, младо ратайче,
паси кози по гора зелена,
я ке д'ийдем на наши дворове
да обидем мои девет бракя,
дали нехте.уйке да ги кани,
ил ги кани, они не идоа.
Па си стана, та си дома ойде,
па на брайкя потио говори:
- Фала вамо, мои девет брайкя,
дали не щея уйке да ви кани,
ил ви кани, вие не идохте?
Продумали девет мили брайкя:
- Фала тебе, най-младо братенце,
отка не ще уйке да ни кани,
какво може насила да идеме?
Проговори Илия козарче:
- Фала тебе, моя стара мале,
умеси ми, бре, бела погача,
наточи ми, бре, жълта здравица,
я не сам се у людье намешал,
я чем сега неканет да идем,
и я да се у людье намешам.
И майкя му погача умеси,
и снахи му премена събрали,
и брайкя му коня постегнали.
Премени се Илия козарче,
премени се свилено, чоено,
па загърна кожух мечетина
и си тури капа вучетина,
па возседна своя добра коня.
Па му брайкя порти отвориа,
та го брайкя по друм изпратиа:
- Карай, карай, най-младо братенце,
кон си знае седемдесе игри,
доде толку игри изиграе,
ти че стигнеш уйкини сватове!
Покара го Илия козарче,
кон изигра седемдесе игри,
още нема сватова да стигне.
Он научи още седем игри,
тогай стигна китени сватове.
Никой нехте нищо да му дума.
Обърна се Марко младоженя,
па е видел Илия козарче,
на козарче потио говори:
- Надзад, надзад, дрипав овчарино,
не грози ми китени сватове!
Продумал е Илия козарче:
- А й де, а иде, младо младоженче,
ако идем с китени сватове,
не сакам ти вино, ни ракия,
я си носим вино и ракия.
Па ойдоа у Латина града.
Хитри били латинци юнаци,
затворили порти на дворове,
на Маркоте дума продумаа:
- Фала тебе, Марко младоженче,
кой прерипне през високи дувар,
той ще либи Латинка девойкя.
Си сватове ником уникнаа,
па се сите редом изредиа -
никой нема юнак да прерипне,
да прерипне през високи дувар.
Продумал е Илия козарче:
- Надзад, надзад, китени сватове!
Кога пасех овци по планина,
кога ми се овци покинея,
я сам рипал от планна на планна,
та си сберем овци по планина,
ега да се тува не посрамим.
Сватове се надзад повърнаа.
Юнак била дрипа овчарина,
та прерипна през високи дувар.
Латинци са итри, та опаки,
они по-голем закон изнесоа,
на Маркоте потио говора:
- Фала тебе, Марко младоженче,
закон има Латинка девойкя,
кой изпие девет чебри вино,
той ще либи Латинка девойкя!
Наредили девет чебри вино.
Никой нема юнак да се найме
да изпие девет чебри вино.
Продумал е дрипа овчарина:
- Надзад, надзад, китени сватове,
кога доех овци на бачиа,
изпивал сам девет чебри млеко,
ега се тува не посрамим.
Па е пришел дрипа овчарина,
та е изпил девет чебри вино,
барем нема зъби да утопи.
Он засака още седем чебри.
Излезнала Латинкина майкя,
на латинци потио говори:
- Фала вамо, Латинкини брайкя,
изведете Латинка девойки,
та я дайте дрипа овчарина,
та не пойте али и дзверове.
Слушали я Латинкини брайкя,
та извели Латинка девойкя,
та я дали дрипа овчарина.
Заплака се Марко младоженче
и повърна китени сватове.
Не свиде се дрипа овчарина
да разцвели Маркоте юнака.
На Маркоте потио говори:
- Фала тебе, уйке витек Марко,
просто да е Латинка девойкя,
али я щем девер да ти бъдем,
ти да видиш, уйке витек Марко,
кога не щеш рода да си каниш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. I. Юнашки песни. Съст. Лиляна Богданова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. I. Юнашки песни. Съставителство и редакция Лиляна Богданова. София, 1981.