49. СОКУЛА ДЕТЕНЦЕ И ЛАТИНСКИ КРАЛ МИХАИЛ

Том І: Юнашки песни

Марко седи на високи чардак
и при него либе Катерина.
Долетело сиво соколенце,
та паднало Марку на колено,
претърсило ситни бели крила,
низтърсило ситно бело писмо.
Ка го везе Марко Кралевичи,
хем го чее, под мустак се смее.
Съгледа го либе Катерина,
па на Марко потио говори:
- Фала тебе, Марко Кралевичи,
колко са ти книги достигали,
се ги чееш, ама се не смееш;
откол чееш това бело писмо,
хем го чееш, под мустак се смееш,
какво те е гайле налегнало?
А Марко йи тогай отговори:
- Хей фала ти, либе Катерино!
Какво ме е гайле налегнало,
секи наши брайке нека стигне;
нали имам единака сина,
единака Сокула детенце,
кралю имал една мила черка,
една черка мома Ангелина,
та ми прати кралю Михаила,
та ми прати това бело писмо,
они с нея млади да се зема,
а па ния па два да се сродиме,
да станеме двата сватовщина.
Скоро д'йидеш, да отклониш,
да отклониш шарени ковчези.
да изнесеш рухо гюреджийско,
да премениш Дете да накитиш,
я да стегнем до два бързи конье.
Послуша го либе Катерина,
отклонила шарени ковчези,
изнела е рухо гюреджийско,
пременила Дете, накитила -
турила му морави калпаци,
на калпаци ясни огледала,
обнизани с безцани камене;
като върва по равни друмове,
че замръкна у гора зелена,
та камене през гора да света,
доде мине през гора зелена.
Доде она Дете пременила,
Марко стегна до два бързи конье,
гривата им с маргарит обниза,
косата им със злато позлати,
Е на гърди им три върви жълтици,
на чела им безцани камене.
Качиа се двамина юнашка,
преминаа през поле широко,
замръкнали низ гора зелена;
по друм света безцани камене,
а нощя са по друми одили.
Отидоа у Латинска земье,
приблизиа край Латина града.
Ка ги виде краля от чардаци,
па на мома тио отговара:
- Фала черко, моме Ангелино,
премени се, моме, накити се,
да облечеш рухо девоичко,
накити се цвекье ериневско,
обнизн се шестотнн дукати,
да излезнеш на витите порти -
отъд идат двоица юнаци.
На Маркоте коня да прифанеш
и на Марко ръка да цаливаш
и на Дете сал да се посрамиш
и назаде срамно да се върнеш.
Спущала го мома Ангелина,
премени се мома, накити се,
облекла йе рухо девоичко,
накити се цвекье ериневско,
обниза се шестотин дукати,
излезнала на витите порти.
Ка стигнали двоица юнаци,
свети Дете като ясно сълнце.
На Марко е коньо прифанало,
на Маркоте ръка наливала,
а на Дете сал се посрамила
и назад се срамно повърнала.
Ка улели кралю у дворове,
събрали се моми и невести,
събрали се латински юнаци,
що са дошли, се са продумали:
- Честит юнак, честита му майкя,
колко го е лепо пременила;
а по-честит нему стари татко,
колко му е коньо обнизало,
по-честита кралевата черка,
що че либи тоя добър юнак!
Улели са у лепи трапези,
тъкмо пили три дни и три нощи.
Отговара Марко Кралевичи:
- Фала тебе, кралю Михаиле,
доста пихме, доста се харчихме,
да ми дадеш мома Ангелина,
да йидеме със моето Дете!
Отговара кралю Михаила:
- Фала тебе, Марко Кралевичи,
така ли се лесно черка дава?
Дур не видим на твоето Дете,
да му видим пръвното юнаство!
Язе имам един Църн Арапин,
те го раним девет годин време,
сал го раним среща да излази -
който може него да притури,
той че земе моя мила черка.
Уплаши се Марко Кралевичи,
че е Дете млого аджамия;
веднъг слезна от високи чардак,
та си пита Шарко добра коня:
- Хей ти, коньо, хей ти, Шаралиьо,
Бог да бие кралю Михаила,
нали имал един Църн Арапин
да го пущи с Дете да се бора,
и тогай че мома да му даде;
а Дете е млого аджамия,
страх ме Дете младо че погине!
А Шарко си на Марко думаше:
- Фала тебе, Марко чорбаджиьо,
ка се фане с Църна Арапина,
да си тури ноже под пояси.
Ако да е по юнак от Дете,
он да земе това влашко ноже,
та потйно Арап да разпоре
от гашнико дори до устата;
он че него лесно да претури.
Тогай ойде Марко Кралевичи,
та доучи Сокула Детенце.
Опущил е краля Михаила,
опущил е тоз Църн Арапин.
Ка пререва, Бог да го убие,
ка прекопа, Бог да го убие,
що го дочу се е дотърчало.
Събраа се из Латина града,
събраа се моми и невести,
събраа се латински юнаци.
Сичките са дума продумали:
- Честит, Марко, с твоето юнаство,
ка кайдиса, Марко Кралевичи,
та предаде твое мило дете,
та че оно младо да погине!
Като реве Църна Арапина,
а Дете го току изгледува,
та па му е дума продумало:
- Защо ревеш, Бог да те убие,
три пъти съм по юнак от тебе!
Като това Дете продумало,
заигра се Църна Арапина.
фанаа се двама за гушите,
държаа се летен ден до пладне,
пущиа се тогай от гушите;
склопиа се тогай да се бора,
бориа се три дни и три нощи,
девет лахте земе изкопали -
от Арапин църни кърви теча,
а от Дете бели пени капа.
Бог да бие Църна Арапина,
още му се вера не фаташе,
че е Дете по юнак от него,
нъ пререва, Бог да го убие,
що го чуло се е дотърчало;
ка го дочу коня низ яхъре,
коня цвили и на Дете дума:
- Фала тебе, Сокула детенце,
още ли се бориш с Арапино?
Нали имаш ноже под пояси,
та разпори Църна Арапина.
Досети се Сокула детенце,
като везе това влашко ноже,
та си разпра Църна Арапина,
и си везе сабля димиския,
та отсече неговата глава;
увнесе я у лепи трапези,
търколи им глава от Арапин.
Та си пили три дни и три нощи.
Отговара Марко Кралевики:
- Фала тебе, кралье Михаиле,
доста пихме, доста се арчихме,
да ми дадеш мома Ангелина
да с' йидем със моето Дете.
Отговара крала Михаила:
- Фала тебе, Марко Кралевичи,
така ли се лесно черка дава?
Дур не видим на твоето Дете,
да му видим двекьото юнаство!
Еве стана три дни и три нощи,
какво горам една жежка фурна,
да улезне със добрата коня,
да улезне у яснио огън,
та да седи три саати време,
да му дадем мома Ангелина.
Уплаши се Марко Кралевичи,
веднъг слезна от високи чардак
и на Шарко тогай отказуе:
- Хей фала ти, Шарко добра коня,
сега Дете младо че погине.
Бог да бие краля Михаила,
те станало три дни и три нощи,
какво горил една жежка фурня,
да улезне мое мило Дете,
да улезне със добрата коня,
та да седи три саати време -
и тогай мома да му даде.
А Шарко си на Марко казува:
- Па се не бой, Марко чорбаджиьо
Нека дойде мене да ме яхне,
я съм изпил три студии кладенци,
у мене е самовилско сърце,
три пъти чем фурня да прерипнем,
със душа чем огън да угасим
и че седим три саати време.
Дойде Дете, Шарко та си яхна,
три пътий е фурня прерипнало
със душа са фурня угасили.
Па улели у яснио огън,
седели са три саати времье.
Ка отвори кралю Михаила
да си види Дете изгорело,
а Дете си с коню изрипнало,
изрипнало низ яснио огън.
Само се е краля почудило,
какво ли са огън угасили.
Па очели у лепи трапези,
та си пили три дни и три нощи.
Отговара Марко Кралевичи:
- Фала тебе, краля Михаила,
доста пихме, доста се арчихме,
да ми дадеш мома Ангелина,
да с'йидем със моето Дете.
Отговара краля Михаила:
- Фала тебе, Марко Кралевичи,
така ли се лесно черка дава?
Дур не видим на твоето Дете,
да му видим трекьото юнаство -
да изходи шестдесет дервене,
да прерипне триесе клисури,
да преплива през Църното море,
та там има дърво давиново,
у дървото три златни ябълки,
та ги варда до три самовили,
да откине три златни ябълки,
да донесе у моите двори -
да му дадем мома Ангелина!
Уплаши се Марко Кралевики,
па си слезна от високи чардак,
па си пита Шарко добра коня:
- Мож ли, Шарко, и това да свършиш?
Са ни прати млогу надалеко,
да препливаш през Църното море,
да прерипнеш триесе клисури,
да изходиш шестдесет дервене.
Шарко коня на Марку казува:
- Нека дойде мене да ме яхне.
Де съм пливал с тебе Църно море,
а чем тамо и с Дете да пливам.
Излезнало Сокула детенце,
уяхнало Шарко добра коня,
прерипнало триесе клисури,
изодило шестдесет дервене,
настанало морето да плива;
коня стега у море да рипа,
а Шарко си на Дете казуе:
- Фала тебе, Сокула детенце,
като не си през море пливало,
защо идеш у море да рипаш?
Де съм рипал с Марко Кралевичи.
я чем тамо и с тебе да пливам.
Нагазия това Църно море,
до сред са си море препливали,
до сред море три хора играя.
Само се е Дете почудило,
да какво йе за чудо големо,
у сред море хоро да играя.
А Шарко си на Дете казува:
- Фала тебе, Сокула детенце,
че минеме покрай тия ора,
че те окат камик да метате,
тизе немой нещо да продумаш;
че те окат борба да правите,
тизе немой нищо да продумаш;
че те окат хоро да им водиш,
тизе немой нищо да продумаш.
Че тия са хора самовилски,
а това са върли самовили,
щом продумаш, така че погинеш.
Проминале покрай тие хора,
окали го върли самовили,
окали го камик да метая,
а Дете им нищо не продума;
окали го борба да си права,
а Дете им нищо не продума;
и немали що да му направа.
Заминали и тии самовили,
препливали отъд Църно море,
намериа там пусти пустии,
че там човек нигде не е одил.
Намериа дърво давиново,
у дървото три златни ябълки,
под дървото до три самовили,
ка легнали, леко та заспали.
Отговара Шарко добра коня:
- Фала тебе, Сокула детенце,
да не кинеш три златни ябълки,
малко че ти и я възпомогнем.
та си фатай дърво за вършето,
та оскуби дърво със корене,
та па бегай назад да бегаме -
сега с тебе млади погинахме,
ако стана до три самовили.
И дете си коня послушало,
та си фана дърво за вършьето,
и Шарко му малко възпомогна,
оскубаа дърво със корене,
па го тури на десното рамо,
па го тури, като овчар гега,
па обърна коню наназади,
побегнаа низ пусти пустии -
самовили не ги усетиа.
Запливаа през Църното море
и до сред са море препливали,
ка станаа до три самовили;
ка видоа, че им дърво нема,
излитнаа дури код небото,
та фанаа ветри и вихрулки,
понесоа дървье и камене -
толко са го са сила гонили.
Църно море на къре разнишаа,
престигая Сокула детенце,
уплаши се Сокула детенце,
на Шаркоте тогай отказуйе:
- Хей фала ти, Шарко, добра коньо,
сега ние с тебе погинахме!
Отговара Шарко добра коня:
- Фала тебе, Сокула детенце,
удари ме с лева махмузия,
удари ме у клетото сърце,
да се сетим за младийо заман,
дал че можем, или не че можем.
Удари го с лева махмузия,
удари го у клетото сърце.
Ка се сети Шарко добра коня,
ка се сети за младийо заман,
та излитна низ Църното море,
та изрипна дури до небеси,
та йе паднал накрай Църно море
и побегнаа по равни друмове,
та прерипна триесе клисури.
Стигнаа го до три самовили,
напред него ветри и вихрулки,
на по него бури и потопе,
удариа есени градушки;
Шарко коня низ бури пливаше,
и бегаше кам кралеви двори;
и си язди Шарко добра коня,
и си носи дърво ябленево,
у дървото три златни ябълки,
и Дете си па дървото носи,
и го гона до три самовили.
Ка ги виде краля от чардаци,
па си пита Марко Кралевичи:
- Фала тебе, Марко Кралевичи,
какво чудо вече не съм видел,
това чудо вече не съм видел!
Я погледни от край Църно море,
каков облак иде от край море,
че потопи сите кадевлъци!
А Марко се под мустак подсмихна
и на кральо тогай отговори:
- Бог те убил, краля Михаиле!
Колко ми ядове мене дава,
вие саде кральство кралювате,
а юнаство още не знаете;
това не е един темен облак,
нъ това е мое мило Дете -
дърво носи със сичката рожба,
та го гона до три самовили;
пред него са ветри и вихрулки,
та дигая мъгли и прахове,
това се е толко затевнило,
на по него бури и потопе.
Доде Марко това да издума,
и Дете си през дувар прерипна.
Се йе полье вода потихнало,
и Дете си у дворове рипна,
насред двори дърво му засади
й у дърво три златни ябълки.
Като виде мома Ангелина,
като виде, че Дете престигна,
не питала ни майкя, ни баща,
веднъг е насреща излела,
веднъг му е коня прифанала,
и тогай му дума продумала:
- Я съм тебе либе до века!
Тогай стана кральо Михаила,
та си даде мома Ангелина,
и на Дете кральо аризало,
ариза му конче тригодично,
три годин го мома се чувала,
зобила го това църно гроздье,
поила го вино троегодско,
що е конче било Шестокрилче,
да го язди Сокула детенце.
Тогай ги е Маркоте изпрати.
Ойдоха си на свои дворове -
три недели са сватба правили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. I. Юнашки песни. Съст. Лиляна Богданова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. I. Юнашки песни. Съставителство и редакция Лиляна Богданова. София, 1981.