48. МАРКОВИЦА ИЗБАВЯ МЪЖА СИ ОТ ТЪМНИЦА

Том І: Юнашки песни

Майка Марко тиху отговарьа:
- Седи, Марко, седи, нимой ходи!
Нимой ходи из Прилепа града!
Вино пиеш се на една меана,
а отсреща друга меанджийка,
а тя гледа, ядове добива;
и там иди, мющюрия стани,
и там, Марко, винце да попиеш,
и там, Марко, пари да оставиш
от твоето бащину имане,
чи съ таму жени меанджийки
и съ, Марко, моми кръчмарянки.
Вино пиеш се в една меана,
а отсреща друга меанджийка,
като гледа, ядове добива.
Събират са жени меанджийки,
събират са моми кръчмарянки,
та идуват при стара кадия,
чи та, Марко, беда пубедяват,
беда пубедяват, ифтира ти хвърлят.
Той ми праща триста еничере,
закарат те при стара кадия,
той та съди три дни и три нощи;
а ти немаш нийде и никогу
кой за тебе саип да излезе,
кой за тебе кефилен да стане;
фърлюват та във тъмна тъмница!
А пъ Марко майка отговаря:
- Леле, мале, стара устаряла,
такъв ли си син ти изранила,
да го фанат триста еничере?
Той са, мале, Марко разсърдюва,
потъпкува триста еничере!
А пъ майка Марко отговаря:
- Седи, Марко, седи, нимой оди,
чи в пиянско юначество не бива;
ако глава държи, ръце не ти държът;
ако ръце държът, кръстче не ти държи;
ако кръстче държи, крака не ти държът,
фануват та триста еничере!
А пъ Марко майка не послуша,
най пурани една сутрин рану,
та отиде във Прилепа града.
Вино запи се на една меана,
а отсреща друга меанджийка,
като гледа, ядове добива.
Събрале са жени меанджийки,
събрале са моми кръчмарянки,
отишле са при стара кадия,
чи съ Марко беда пубедиле
и на Марко ифтира фърлиле:
- Ей та тебе, кадию, мюфтию,
тук довада чувяк ибанджия;
ни довада вино да си пие,
най довада моми да задира.
Той му прати триста еничере!
Тамън беше Марко винце пийнал,
фанале го триста еничере,
закарат го при стара кадия;
той го съди три дни и три нощи,
Марко нема нийде и никогу
кой за него саип да излезе,
кой за Марко кефилен да стане.
Па го фърлят във тъмна тъмница,.
та е лежал тъкмо девет годин.
Чакала го клета стара майка,
нема Марко от ладна меана.
А тя каже тънка Ангелина:
- Нема Марко назад да си дойде,
или Марко робче заробия,
или Марко в тъмница фърлия?
Я ще д' ида Марко да си диръ.
Отговаря тънка Ангелина:
- Иди, мале, ти, стара свекърво,
дъно найдеш Марко Делибаша.
Тя отиде при стари майсторе,
та па вика, благи думи дума:
- Ей ви вазе бре, стари майсторе,
излейте ми цървуле железни,
излейте ми тояга желязна;
като лейте, още наричайте:
дето найда Марко Делибаша,
таму да са цървуле прокънат
и тояга надве да са строши.
Изливале, бре, стари майсторе,
ем лееле, ем съ наричале.
Па ги обу Марковата майка,
чи обиде девет кадълъка,
ни 'намери Марко Делибаша;
па са върна във Прилепа града.
Като влезе накрай Прилеп града,
цървуле съ пети проукънале,
тояга са надве притрошила!
Тя отиде на нову кайвене,
де са сбират кадии, мюфтии.
Па послуша Марковата майка,
како думат кадии, мюфтии.
Дума думат кадии, мюфтии:
- Тука има чувяк ибанджия,
сеги стана тъкму девет годин,
нема нийде, нийде и никогу,
кой за него саип да низлезе -
днеска щеме глава да му земем!
Като чула Марковата майка,
приваря ги и дума продума:
- Ей ви вазе, кадии, мюфтии,
я си тръся чувяк ибанджия,
отворите тъмната тъмница,
аз да видъ чувяк ибанджия -
ко е мое, па ще да ви кажъ.
Отвориле тъмната тъмница,
тя повика Марковата майка:
- Тука ли си, Марко Делибаша?
Отговори Марко Делибаша:
- Тука съм си, мале остаряла,
иди, мале, адет да направиш,
джереме да зимът, юнак да не губят;
давай, мале, давай и наддавай,
давай, мале, бащино имане!
Ако, мале, канаят не станат,
ти залагай коня Шаркалия!
Ако, мале, канаят не станат,
ти залагай тънка Ангелина!
Върнала са Марковата майка,
та отиде при стара кадия,
адет прави, джереме да дава;
джереме да дава, юнак да не губят.
Обложила три хиляди гроша,
а кадия па си ником гледа;
тя обложи сабя дамаскиня,
а кадия очи не пувдига;
тя обрече лека боздуганя,
а кадия па си ником гледа;
тя обрече коня Шаркалия,
а кадия очи не пувдига;
тя обрече тънка Ангелина,
кадия тугиз глава дигна.
Мювлет дава три дни и три нощи
да донесе три хиляди гроша,
да донесе сабя дамаскиня,
да донесе лека боздуганя,
да доведе коня Шаркалия,
да доведе тънка Ангелина,
да й пуснът Марко Делибаша.
Върнала са Марковата майка,
върнала са, дома си отиде.
Срещнала е тънка Ангелина,
па попита Марковата майка:
- Леле, мале, ти, стара свекърво,
намери ли Марко Делибаша?
Разплакала са Марковата майка:
- Намерих гу, тънка Ангелино,
адет направих, джереме да давам,
чи обложих бащино имане,
чи обложих три хиляди гроша,
а кадия па си ником гледа;
аз обложих сабя дамаскиня
и обложих лека боздуганя,
а кадия очи не пудига;
и обрекох коня Шаркалия,
а кадия па си ником гледа;
тебе дадох, Марко да откупам.
Отговори тънка Ангелина:
- Мълчи, мале, ти, стара евекърво,
я ща Марко лесно да докарам
и без пара, и без пуловина.
Па отиде тънка Ангелина,
та облече рухо чуадарско,
па нарами лека боздугани
и запаса сабя дамаскиня;
па напрегна коня Шаркалия,
па отиде накрай Прилеп града,
та завъртя лека боздуганя,
та я фърли във Прилепа града;
потърси са се Прилепа града!
А тя вика, благи думи дума:
- Излявайте, кадии, мюфтии,
да срещнете младо чуадарче,
чи го пратил царя-госпударя
да закара кадии, мюфтии,
да ги съди царя-гусподаря,
защо ми съ адет направило
джереме да зимът, юнак да не губят;
отишла е Марковата майка,
отишла е при царя-господаря,
седнала е давия да чини.
Като чуле кадии, мюфтии,
тия кажът младо чуадарче:
- Ку сме ние адет направиле,
отзеле сме три хиляди гроша,
теб даваме шест хиляди гроша,
саде назе нимой да ни караш
да ни съде царя-госпударя!
Отговори младо чуадарче:
- Ей ви вазе, кадии, мюфтии,
я пуснете чувяк ибанджия,
да го карам при царя-госпударя,
да го съде царя-госпударя,
защо той си майка не е слушал!
Пуснале го кадии, мюфтии.
Прибрала го тънка Ангелина,
изляле са из Прилепа града.
Марко върви и конче пуглежда,
та па викна, благи думи дума:
- Ей та тебе, младо чуадарче,
искам тебе нещо да та питам:
дали ми е мория морилу,
или ми е размирство ставало?
Отде отзе тази добра коня,
ей че ми е тази тънка сабя?
Като каза тази добра дума,
и тя рипнъ от кон Шаркалия,
фърлила си рухо чуадарско,
чи я позна Марко Делибаша,
па си двама дома си отидоа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. I. Юнашки песни. Съст. Лиляна Богданова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. I. Юнашки песни. Съставителство и редакция Лиляна Богданова. София, 1981.