41. МАРКО ОСВОБОЖДАВА СЕМЕЙСТВОТО СИ

Том І: Юнашки песни

Пойде Марко Краина да варди,
бой да бие, Краина да варди.
Не мина се ни много, ни мало,
не мина се ни цела неделя,
отка Марко на Краина ойде,
посили се Илия Смилянин,
посили се, Бог да го убие,
та бастиса клисури и друми
и бастиса Качанското поле,
и бастиса Марку равни двори,
и залиби Марковото либе,
и зароби Марку мила сестра -
първо либе за либе го зема,
стара майка за стара робиня,
млада сестра - млада измекярка,
мало дете за младо сеизче.
Минали са тамън три години,
па се върна Марко от Краина,
що да види Марко, що да чуе -
рамни двори пусти запустели,
запустели, бел пелин орасли,
чардаци му ситна паоджина,
бели порти гъби гъбясали.
По двор оди Марко добър юнак,
по двор оди, дребни сълзи рони,
в къщи влезне, тънки пръсти кърши:
- Леле, мале, леле, стара мале,
стара беше, поминала си се!
Мила сестро, къде ли се дена?
Мома беше, оженила си се!
Първо либе, къде ли се дена?
Младо беше, оженило си се.
Мъжко дете, къде ли се дена?
Мънинко е, аризали са го!
Дочула го ерлийкя комшийкя,
па Маркоти потио говори:
- Леле, Марко, леле, добър юнак,
слушай, Марко, я що че ти кажем!
Отка тизе на Краина ойде,
Бог убил го Илия Смилянин,
посили се от Смиляна града,
та бастиса клисури и друми,
и бастиса Качанското поле,
и бастиса твои равни двори,
и зароби твоя стара майкя,
зароби я за стара робиня,
мила сестра - млада измекярка,
мъжко дете за младо сеизче,
първо либе за либе го зема.
Повърна се Марко от Краина,
та си седе още три месеца,
та разпущи коси калугерски,
та разпущи брада калугерска,
па си мина през нова пазара,
та си купи дрехи калугерски,
па си стана деда калугера.
Па си ойде у Смиляна града,
па си виде Смилянка девойка,
да си носи стомни студна вода.
Отговара деда калугера:
- Фала тебе, Смилянко девойко,
сложи стомни, та ми дай водица!
Отговаря Смилянка девойка:
- Фала тебе, дедо калугере,
мене ме е майка заклинала
на друм стомни да ми не напиват.
Скарай коня още по-надолу,
долу седи Илия Смилянин,
пред портите камик аретлия,
у камико, бре, студена чешма,
пред камико сребърно корито,
там че пиеш и кон че напоиш.
Скара коня деда калугера,
скара коня още по-надолу,
тамо виде, бре, студена чешма,
до чешмата хубава невеста,
че си точи ведро студна вода.
Отговара деда калугера:
- Фала тебе, хубава невесто,
да може ли вода да ми дадеш,
да ми дадеш водица да пинем,
да не слазям от добрата коня?
Отговаря хубава невеста:
- Я прощавай, дедо калугере,
може, може, оти да не може,
но не смеем вода да ти дадем.
Проклет да е Илия Смилянина,
дека гледа от високи чардак!
Че те питам, право да ми кажеш:
дека найде Марку Шарка коня,
дека найде Марку златен пръстен,
дека найде Марковата сабля,
дека найде Марку златна узда,
дека найде Марку синьо седло?
Отговара деда калугера:
- Фала тебе, хубава невесто,
помина се Марко на Краина,
узел съм му коня за укопа,
узел съм му пръсрен за дваесе,
узел съм му седло за равнене,
узел съм му сабля за година,
узел съм му узда за половин.
Жално плаче хубава невеста,
жално плаче, дребнои сълзи рони,
Шарко коня у очи целива:
- Леле, Шарко, леле, добра коньо,
колко сам ти зобчица давала,
кога пойде Марко по друмове!
Дочул я Илия Смилянин,
па си дойде Илия Смилянин,
па разпитва деда калугера,
какво умре Марко на Краина.
Отговара дедо калугера:
- Силно го е глава заболела
и си умре Марко, та невиден,
ни го виде Марковото либе,
ни го виде Марковата майкя,
ни го виде Марковото дете.
Зарадва се Илия Смилянин,
па на либе потио говори:
- Айде, либе, госке да напраим,
че е умрел Марко на Краина,
че поканим деда калугера!
Па покани свирки и тупани,
па покани цела своя рода.
Засвириа свирки и тупани,
разигра се Илия Смилянин,
че е умрел Марко на Краина.
Отговара дедо калугера:
- Фала тебе, Илия Смилянин,
та може ли хоро да играем,
да играе дедо калугера,
да играе хоро калугерско -
доволен съм що си ме поканил!
Разигра се деда калугера,
разигра се хоро калугерско.
Отговара Илия Смилянин:
- Леком лечи, дедо калугере,
потроши ми врати от железо,
потроши ми високи чардаци,
потроши ми джамлии пенджери!
Отговара деда калугера:
- Фала тебе, Илийо Смилянин,
кой ти жали врати от железо,
кой ти жали високи чардаци,
кой ти жали джамлии пенджери?
Я ке зимам твоя руса глава -
ти зароби моя стара майкя,
ти зароби моя мила сестра,
ти зароби мое мъжко дете,
тизе водеш мое първо либе!
Разшета се деда калугера,
врътна сабля, глава отсече
и си зема Марко първо либе,
и си зема Марко мила сестра,
и си зема Марко стара майкя,
и си зема Марко мъжко дете,
па се върна Марко на дворове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. I. Юнашки песни. Съст. Лиляна Богданова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. I. Юнашки песни. Съставителство и редакция Лиляна Богданова. София, 1981.