24. МАРКО КРАЛЕВИЧ, ГРУЙО МАЛО ДЕТЕ И ЧЕРЕН АРАПИН

Том І: Юнашки песни

Посили се Църна Арапина,
посили се по Немечка земя,
та станало седемдесе годин,
ка не дава дете да се кърсти
и не дава сватба да се кобне,
ни па дава църкви да отиват,
ни па дава пречес да си зима.
Ергенете бради напущиа,
малки моми седина избили,
малки деца с мустаци станали -
ни кърстени, нито па венчани,
сички народ без закон станали.
Па изписа Немечка кралица,
па изписа едно бело писмо,
та го праща по пиле соколе:
- Фала тебе, сиво соколенце,
да си земеш това бело писмо,
да го носиш у Прилепа града,
да го дадеш Марку Кралевичи -
какво може юнаци да збере,
та да дойде у моята земя,
ега фане Църна Арапинса,
ега фане, него да погуби,
че ми народ без закон остави.
Еве стае седемдесе годин,
ка не дава дете да се кръсти
и не дава сватба да се кобне,
ни па дава църкви да отиват,
ни па дава пречес да си зема.
Ергенете бради напущиа,
малки моми седини избили,
малки деца с мустаци станали -
ни кърстени, нито па венчани.
Това пратим това бело писмо,
ега Марко по-скору да дойде
да погуби Църна Арапина.
Ако може него да погуби,
сама знаем дар, що че го дарим.
Отговара сиво соколенце:
- Фала тебе, Немечка кралице,
я не знаем Марко Кралевичи,
ни го знаем, ни по га познавама,
та какво чем писмо да му носим?
Отговара Немечка кралица:
- Фала тебе, сиво соколенце,
да Марко йе личен по механите -
негова е чаша мереница,
она бере деведесе ока,
така ми го люги показуя.
Тогай стана сиво соколенце,
та си везе това бело писмо,
та йотиде у Прилепа града.
Там не найде Марко Кралевичи,
казали го у Будина града,
вино пия с Груйо мало дете.
Марковата чаша мереница,
она бере деведесе ока,
а на дете четирисе и пет.
Паднало йе сиво соколенце,
падна Марку на десно колено,
та потърси ситни бели крила,
та изтърси тая бела книга.
Ка я везе Марко Кралевичи,
та зачета тая бела книга,
низ очи му кърви потекоа.
Съгледа го Груйо мало дете
па на Марко тогай отговара:
- Хвала вуке, Марко Кралевичи,
колко са ти книги достигнали,
се ги четиш, под мустак се смееш.
Откол четиш тая бела книга,
низ очи ти кърви потекоа.
Що йе толко писмо написано?
Отговара Марко Кралевичи:
- Фала тебе, Груйо мало дете,
нали питаш, право че ти кажем.
Посилил се един Църн Арапин,
посили се по Немечка земя.
Еве стая седемдесе годин,
ка не давал дете да се кърсти
и не давал сватба да се кобне,
и не давал църкви да отиват,
и не давал пречес да си зема -
сички народ без закон станали.
Ергенете бради напущали,
малки моми седини избили,
малки деца с мустаци станали,
ни кърстени, нито па венчани.
Та ми прати Немечка кралица,
та ми прати това бело писмо,
какво можем юнаци да зберем,
ега фанем Църна Арапина.
Ако можем него да погубим,
сама знае Немечка кралица,
сама знае, дар що че ме дари.
Я се чудим сега шо да чиним -
дали нийе с тебе д'йидеме,
или още да си покликнеме?
Отговара Гурйо мало дете:
- Фала тебе, вуйкье Марко Кралевичи,
той е днеска юнак над юнаци,
не че може да го погубиме.
Със юнакство не мож да го хванеш,
със измама може да го фанем.
Нъло, Марко, язе че те учим,
какво може него да фанеме.
На мене йе лице невестинско,
я че станем премлада неваста,
а тизека млади младоженя.
Че кликнеме триесе юнаци,
та че они сватове да бъда.
Че кликнеме Гуне Будалина,
че кликнеме Филип Маджарина,
че кликнеме Янко от Косово,
че кликнеме Дете Михаила,
че кликнеме Момчил от Арида,
че кликнеме Релю Крилатица,
че станеме се отбир юнаци.
Че ойдеме у Немечка земя,
че минеме край Арапу двори,
че ни види Църна Арапина.
Щом ни види, така че ни погне,
и вийека сички побегнете,
на далек немой да бегате.
Щом ме стигне Църна Арапина,
он най-напред мене че да фане,
и я него веднъг че претурим,
и ти веднъг назад да се върнеш
тогай може да го погубиме.
Тогай стана Марко Кралевичин,
та покликна триесе юнаци,
юнаци че сватове да бъда,
самси Марко млади младоженя.
Груйо мало дете невеста.
Премени се Дете, преличи се,
облекло йе рухо невестинско,
накитисе цвекье ериневско,
стана Дете премлада невеста.
Тръгнали са триесе сватове.
със них иде Марко Кралевичи,
щото Марко млади младоженя,
и па Груйо премлада невеста.
Преминали през полье широко
и бели са Дунав препливали,
отидоа у Немечка земя,
отидоа край Арапу двори.
Арапу са порти затворени,
той си спеше на високи кули.
И като са сватове минали,
разигра се Марко Кралевичи,
та разигра Шарко добра коня
и си дигна тежка топузина,
та почукна Арапу на порти.
Не го дочу църна Арапина,
на го дочу арапка ханъма,
на Арапин тио отговара:
- Стани, стани, аго ефендийо!
Еве стая седемдесе годин,
ка не даваш дете да се кърсти
и не даваш сватба да се почне.
Са премина премлада невеста
и със нея млади младоженя,
със них ида триесе светове -
без твой изин сватба направили.
Веднъг стана Църна Арапина.
Дур си стегна тънки половинки,
толку му са сърца разлютили,
из темел са кули затърсили.
Нема кога коня да си стега,
на уяхна коня на голища;
нема кога сабля да отклопи,
на си везе сабля заклопена.
Ка уяхна тая добар коня,
ка го яхна, така ги пристигна.
Се сватове напред побегнаа,
а Марко йе през зелена гора,
сал остана премлада невеста.
Щом я стигна Църна Арапина,
щом я стигна, Бог да го убие,
ка я стигна и ю гърди гледа,
и тогай й потио говори:
- Фала тебе, премлада невесто,
проклет да йе, кой те млада либи,
кой те либи, още гърди немаш,
още триклет, кой те млада жени!
Доде това Арапин издума,
пречупи го млада невеста.
Ка се върна Марко нанадзаде,
търгна Марко сабля димиския,
та отсече на Арапин глава -
погубиа Църна Арапина.
Върнаа се триесе сватове,
па пойдоа през Нечечка земя.
Викна Марко, песен та запея:
- Чуйте вийе, немечки юнаци,
и вийека немечки девойки,
сички вийе сватби да правите,
да правите, да се веселите.
Щото беа деца некърстени,
кърстете ги, у вера да бъда -
я погубих Църна Арапина.
Ка ги дочу Немечка кралица
веднъга ги лепо пресретнала,
увела ги у нойни сарае,
млогу ги йе лепо почитала,
три недели зиавет правили.
Тогай си е Марко одарила,
дарила го до три хазни пари.
Нето били какви да би пари,
на го дари се жълти жълтици.
Тогай ги е сички изпратила,
ойдоа си у нихната земя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. I. Юнашки песни. Съст. Лиляна Богданова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. I. Юнашки песни. Съставителство и редакция Лиляна Богданова. София, 1981.