23. МАРКО КРАЛЕВИЧЕ УНИЩОЖАВА СВАТБАРСКИЯ ДАНЪК

Том І: Юнашки песни

Едно утро Марко ми подрани
из Прилепа Марко, из Варошот,
да прошетат Косовска наия;
ушче първи петли не пеали,
той се фарли Шарцу на рамена
и ми тръгна по бели друмове;
по стреденокь из Скопйе помина;
дури петли първи пропеали,
той помина Качански клисури;
дури зора утро зазорила,
той натури Косовска наия;
дури слънце утро да изгреет,
тойме влезе во косовско полье!
Нишчо Марко стрекя не го стрети,
саде стрети косовска девойка.
Марко нейзе велит: - Добро утро,
добро утро, Косовке вдовице!
А тая му нему отговори:
- Я не су си Косовка вдовица,
току су си Косовка девойка.
Тога рече Марко Кралевике:
- Ай ти тебе, Косовке девойке,
кя те прашам, право да ми кажеш,
шчо ти тебе коси пебелеле,
бело лико ти се разсипало?
Али жалиш от рода твоего?
Шчо не си се млада оможила?
Тога рече Косовка девойкя:
- Я не жалям от рода моего,
току имат триесет години,
как ми дошол Църна Арапина,
от цара ми сватбина прекупил -
кой кя юнак млади се оженит,
нему сакат триесет и три минца
а девойка коя кя се можит,
нейзе сакат триесет минцови.
Мои бракя ми са сиромаси,
ми немает хазно да му дает;
затова ми коси побелеле,
бело лико ми се разсипало!
Тога барат Марко во пазува,
ми извади триесет минцови,
йе й даде косовке девойке,
тога рече Марко Кралевике:
- Да си сакаш момче спроти тебе,
да си сакаш, да си се оможеш
а на Арап сватбина да платиш.
Кя те прашам, Косовке девойке,
кя те прашам, право да ми кажеш,
жи ти рода и твоя кървнина,
жи ти вера наша православна,
жи ти име Христос Исусово,
немой мене ти да ме изложеш -
коде му са кули Арапови?
Отговори Косовка девойка:
- Кули му са сами познавает;
под Косово в зелени ливагье.
Тамо имат белана чадора,
на чадорот от злато яболко,
това светит како ясно сълнце,
отдалеко сами се познават.
Тога стегна Марко Кралевике,
тога стегна своя бърза коня.
Го догледа стража Арапова,
го догледа ушче отдалеко,
му говорит Църне Арапине:
- Арапине, наши господине,
по друм идет страшен йе делия
и страшно ми коня налютило,
от нози му огон искри летат,
от уста му бели пени пагьет,
от носот му сини пламни биет,
от очи му секавици пушчат
и най-страшно ми се променило -
на плешчи му кожуф от мечишче,
на глава му калпак от вълчишче
и во уста нешчо църно носит,
како агне половингодишно.
Тога рече Църна Арапина:
- Ай ви вами, триесет стражари,
вие него хубаво причекайте
и оруже от пояс земите,
пратиет го при мене да доет;
тове ми е младо нежето,
това идет сватбина да платит,
кя ми дает хазно неброяно.
Ушче Арап лафот не дорече,
ми приближи Марко Кралевике.
Кога Марко стражари приближи,
а стражари сите избегае,
кой по полье, кой по планина.
Право търгат Арапу на чадор.
Марко нему велит: - Добро утро,
добро утро, наши господине,
господине, Арап от преку море!
Кажи мене, шчо е сватбарина,
да ти плата царска сватбарина,
оту после потоф кя си гледам,
зере сватове на път ме чекает.
Тога рече Църна Арапина:
- Хай ти тебе, незнойна делийо,
дали ушче не си се научил?
Ево имат триесет години,
коде седа во рамно Косово -
кой кя юнак млади се оженит,
нему земам триесет и три минца,
а девойка, коя кя се можит,
нейзе земам триесет минцови;
като тебе най-голем юнака,
и шейсет пак не ти са много!
Тога барат Марко во пазуви,
ми извади саде три минцови:
- На ти тебе, наши господине,
на ти тебе саде три минцови -
верувай ме, повекь хазно немам.
Каго кя пойдам по хубава невеста,
шчо кя мене дарчок ме даруват,
сиот дарчок тебе кя поклона.
Тога рече Църна Арапина:
- Ал ме ложиш, ал вистина велиш,
ал со мене шега кя се биеш?
И ми зеде тежка топузина,
ми го удри три-четири поти.
Тога рече Марко Кралевике:
- Бог те убил, Църна Арапино!
Ал се смееш, ал вистина маваш,
ал от кожувоф провот ли го тресеш?
Почекай ме и я да те удра,
ти да видиш юнак како мават.
Пак извади Марко Кралевике,
ми извади своя топузина.
Кога Марко на Арапин мафна -
фала Богу, чудо е големо!
С ногата му во земи пропадна,
а глава му настрана побегна.
Пак се пушчи по триесет стражари,
двайсет редом сите' и изтепа,
а троица саде ми остави,
да ми личит три млади телали,
да ми личит низ равно Косово:
- Коде имат юнак за жененье,
да си сакат мома спроти него,
да си сакат, да си се оженат!
Коде имат мома за моженье,
да си сакат момче спроти неа,
да си сакат, да си се оможит!
Заплатила Маркова десница,
заплатила сета сватбарина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. I. Юнашки песни. Съст. Лиляна Богданова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. I. Юнашки песни. Съставителство и редакция Лиляна Богданова. София, 1981.