22. СЕДЕМ ЮНАЦИ И АРАПИН

Том І: Юнашки песни

Шетба шете Марко Прилепчанец,
шетба шета низ Косово поле,
тамо праве седумдесет манастир,
без везиров и без царев изан.
Оттам ойде на шороко Скопйе,
тамо фати манастир да праве,
манастир праве Свети Димитря.
Кога Марко направи манастир,
ми се пречу во града Стамбула,
во Стамбула до султан Мурада.
Султан Мурад си кладе теляли.
Телял личе низ града Стамбула:
- Даль чуете, турци и раяте!
Що настанал Делибаша Марко,
що ми сет тия чудби от него!
Кой йе юнак над юнака роден,
да го фатит Делибаша Марко,
жив до мене него да донесе;
ке му дадам до три лепи земле,
ке му дадам гора каменица,
ке му дадам в Босна Сараево,
ке му дадам сета Босна кървава,
съде Марка жива до донесе,
ако саке, още земя давам!
Се наиме еден Църн Арапин,
изпадна, пред цара се поклони:
- Честит царе, от сега до века!
Я сум вреден Марка жив да фатам.
Бог да убиет земите, що даваш,
що не рагят ни хлеб, ни па вино.
Таксай, царе, друго, що ке таксаш!
Отговоре той цар Султан Мурад:
- Ке ти даам града Сталакина,
що повелят Сталакин Тодоре;
ке ти даам града Радомира,
що повелят та стара Влахина;
ке ти даам и града Прилепа,
що повелят Кралвевике Марко;
ке ти дам и Марков шарен кон,
ке ти даам боздуган и сабя,
ке ти даам млада Маркоица,
Маркоица со се мъжко дете.
Па се свали Църниот Арапин,
па се свали во Стамбул чаршия,
право тегли на безистенджии;
тамо кроит рубо калугерско.
Оттам отиде на куемджии,
там направи кърсти позлатени,
на главата капа калугерска,
на ръцето наръквици златни,
си се стори църна калугара;
па отиде во града Прилепа,
на Марковите тежки порти;
викна, чукна Църнио Арапин,
па изпадна Марковата майка,
нея пита къд' йе син й Марко,
му требало попой, калугери,
по аири измет да му чинат.
Тогай рече Марковата майка:
- Не йе тука мойо син Марко,
Марко прави там леп манастир,
леп манастир Свети Димитриа.
Като ми научи Църн Арапин,
стегна коньо со златни зенгии,
та отиде на Скопйе широко,
право тегле на лепи манастир,
па застана на църквинска врата,
провикна се Църна Арапина:
- А изпадни, Марко Кралевике!
Кога Марко с' обзърна и виде:
- От Бога да найдиш, що ми бараш,
що ми бараш тука Църн Арапин!
Тогай рече Църна Арапина:
- Оведи се Делибаша Марко,
оведи се, немой греши душа!
Я не сум ти Църна Арапина,
току сум ти църна калугера,
дур от чиста гора, Света гора,
от леп манастир, от Хилиндара;
оведи се, немой греши душа;
първо поп ил калугер, що иде,
требува стопанот да изпадне,
да му пее по една молитва.
Тогай рече Делибаша Марко:
- Ти се молям, отче, да ме простиш,
да ме простиш, я не знам кой си!
Тог изваде Църна Арапина,
ми изваде книга от пазуха
и я клава на Маркова глава;
па ми фати молитва да пее.
Со десната ръка книга държе,
со левата ръка синджир държе;
синджир кладе на Марка на гърло,
върза Марка за коньово седло,
изведе го от лепи манастир.
Пищи Марко како люта змиа;
па го дочу хайдут Дебел Новак,
извика на Новачица млада:
- Оди скоро коньо да изседлиш,
да изтърчам до широко Скопйе,
до манастир Свети Димитриа.
Кога дойде хайдут Дебел Новак,
кога гледа, Марка ми го немат.
Стегна коньо низ Скопйе широко
и ми бърка Църна Арапина,
да откине Марка Кралевикя.
Кога стигна Църна Арапина,
дека влече Делибаша Марка,
дека влече по студни калдарми.
Провикна се хайдут Дебел Новак:
- Кафпе един, Църна Арапино!
Не ти стигна ястйе, що ядише,
па си дошол юнаци да фащаш.
Мене викат хайдут Дебел Новак
от висока Качанина града;
дали знаиш, Църна Арапино,
ако търгнам тежка боздугана,
ак' те удрам мегю двете очи,
двете очи от глава ке скокнат,
ка йе бел ден, ноке ке се сторит.
Па завърти Църна Арапина,
па завърти дервишко дерведже.
- Айде, рече, хайдут Дебел Новак,
арам да йе кральство, що кралюваш,
как' мен Арапин ак' не отепаш!
Махна Новак тежка боздугана,
Църн Арапин боздуган пречека,
го пречека на малкиот пърст.
Тогай фърли Църна Арапина,
Фърли алка, фати Дебел Новак;
та ги стори два добри юнака.
Па фатиха двата добри краля
да си пищат како люти змии.
Лели дочу Новаково дете,
Новаково Груица войвода.
Кога дойде у Скопйе шороко,
пущи коньо низ Скопйе широко,
тува-тамо Арапин да стигнит.
И го стигна на скопските порти.
Провикна се Груица войвода:
- Кафпе един, Църна Арапино!
Не йе, кафпе, Делибаша Марко,
не йе мойо татко Дебел Новак,
Мен ме викат Груица войвода,
мътна вода порой како носе,
така тебе ке понесам, бедо,
чекай боздуган отмене на теб.
И Арапин подаде дерведже,
пак Арапин на нишан застана.
- Айде, Груйо, тебе да те видам,
да те видам що юнашство имаш.
Нишан кладе Арапско колено.
Кога фърли Груица войвода,
кога фърли тежка боздугана,
го дочека Църна Арапина,
го дочека н'арапско колено;
фърли алка и ми фати Груя,
та ги стори три добри юнака.
Пищат они како люти змии.
Лели дочу по-малкото дете,
по-малото, хайдутНоваково,
по-малото Дели Татомирче;
пущи коня низ Скопйе широко,
тува-тамо Арапин да стигне,
миго стигна дур надвор от Скопйе,
вонка до седум саате места.
Па си викна Дели Татомирче:
- Никаков един ти, Църн Арапин,
що си дошол кралеви да фащаш!
Па подаде дервишко дерведже:
- Айде, веле, Дели Татомирче!
И я те знам, и светот те знаят,
що юнашство твое сърце имат,
ког седеше на Демиркапиа,
н'оставаше пиле да помине,
а камо ли човек да помине,
а ти тога мошене страх имаше,
страх имаше от голи дервиши;
да те видам, Дели Татомирче!
Па замахна тежка топузина,
го пречека Църна Арапина,
го пречека на левата ръка,
и него ми в алка заключи,
та ги стори четир' добри краля.
Пищат они како люти змии.
Арапин ги влече по друмови.
Лели дочу Янкула войвода,
войвода от града Шидина;
па си явна коня Пеливана,
та ми дойде на Скопйе широко.
Виде празен манастир да стое,
побратима Марка ми го немат.
Му текна от' Арапин го фати.
Кога явна коня подлетога,
та изпадна от Скопйе широко,
тува-тамо Арапин да стигнит,
го стигна на широко Косово.
Провикна се Янкула войвода:
- Стои тамо, Църна Арапино!
Язка сум ти Янкула войвода,
мътна вода река како носе,
така тебе аз ке те понасам!
А ка дочу Църна Арапина,
па завърти дервишко дерведже:
- Айд' и тебе, Янкула войвода,
да те видам що юнашство имаш,
арам да йе кральство, що кралюваш,
как' мен Арапин, ак' не отепаш.
Ког' Янкула махна боздугана,
го пречека на левата ръка,
фърли алка и Янкула фати,
таги стори пет добри юнака.
Пищат они како люти змии;
них Арапин влече по друмови.
Кога ми дочу Милош Оргянин
Милош Оргянин от Оргяна града,
Он не оди на широко Скопйе,
преку поле и планини тегле,
да превърне Църна Арапина,
Милош него питат, него сакат.
Отдалеко махна боздугана.
- Държи кафпе, Църна Арапино!
Що си дошол во нашата земя!
Цар царува у Стамбула града,
а ние у нашата ни земя;
мене ме викат Оргянин Милош!
Провикна се Църна Арапина:
- Хайде, Милош, що юнашство имаш,
харам да ет мен ак' не отепаш!
Милош махна тежка топузина,
а арапин подаде дерведже,
нема дек да кладе боздугана;
тог' Арапин на тежко се найде.
Боздуган падна на арапски гръди;
фърли алка и Милоша фати
и ги стори шест добри юнаци.
Пищат они като люти змии.
Небо и земята се тресат,
докрай земя гласове се слушат.
Како що гърме свети Илиа,
така от кральове гласове гърмат.
Пищат они како люти змии.
Лели дочу Секула Детенце,
Секула йе от Будима града,
Секула Соколовото дете.
Он воюва токмо девет годин,
на Султан Мурадова войска.
Кога беше седнал да вечера,
от вратици гласье достигнаха;
и провикна на негова люба:
- Първа любо, млада Секулице!
Немой стои, немой, любо, слушай,
скор' оседлай моя бърза коня,
Да излезам низ поле широко,
девет годин земя сум оставил,
слушам врева по широко поле,
църн Арапин по поле ми шетат.
Даль от царот той изан имат,
за да газит моята ми земя;
оседлай коня от конюшница.
Кога стана Секуица млада,
оседла му коня шаренога;
а Секула опаса си сабя
и си зеде тежка боздугана,
се прекърсти спроти изход сънце.
Кога стъпна на златна зенгиа,
се префърли коню на рамена.
Секулица млада му подаде,
му подаде една малка чаша.
Кога чаша до очи поклопи,
извикна се на негова люба:
- Първа любо, остани со здравье.
Право тегле на Скопйе широко,
на манастир Свети Димитриа;
гледа тамо сам манастир стое,
гледа чичка му Марка го немат;
му текна, от' Арапин го фати,
и на сите свеци се поклони,
най-повике на Свети Димитриа:
па си вяхна коня крилатога,
ка го пущи низ Скопйе широко,
от копита оган извадува,
преку глава искри дури летат.
Кога изпадна от Скопйе вонка,
тогай ми веле негов шарен конь
се виском на стопан прикажува:
- Мой стопане, Секула Детенце!
Ако сакаш Арапин да стигниш,
на мене ти яко да се държеш,
я сум вреден Арапин да стигнам.
Рече й летна под вишното небо;
Тува-тамо Арапин да стигнит,
па го стигна во гора зелена,
па се свали от негов коня,
та падна на земя господова,
па си свали от главата капа,
метани чине на небо, на земля
и на сите свеци ред по редом,
най-повике на Свети Димитря.
- Ела, Боже, ти мене поможи,
мили Боже и свети Димитря,
Църн Арапин в ръка да си кладам!
Кога свърши Секула молитва,
си се фърли на конь на рамена,
па го стигна Църна Арапина,
си го стигна во зелена гора.
Провикна се Секула Детенце:
- Държ се, никакво Църни Арапин,
не ет, кафпе, Делибаша Марко,
не ет, кафпе, хайдут Дебел Новак;
мен ме викат Секула Детенце,
на презиме Соколово дете,
девет годин на цара работах;
държ се един, Църна Арапино,
да те видам що юнашство имаш!
И Арапин подаде дерведже,
и провикна Църна Арапина:
- Ай да видам, Секула Детенце!
Я си фатих шест добри юнака,
една алк ущ' за тебе имам;
Бог ке даит и тебе ке фатам,
как мал девер невеста що водит,
така и ти шест краля ке водиш.
Провикна се Секула Детенце:
- Ай да видам, Църна Арапино,
да те видам що юнашство имаш -
немой гледай, оти я сум дете!
Слушай, Църна бедо, да ти кажам -
да изпадниш на юначки мегдан,
да видам чйа майка син родила,
чиа сестра брата си държала;
да видиме чйе майка ке плачит!
Ти остави шест краля вързани,
остави ги на пътот да стоят,
та изпадни на юначки мегдан!
И Арапин нема що да чини,
па изпадна на юначки мегдан;
па изпадна Секула Детенце.
Сака дете с боздуган да махне,
сак' Арапин с боздуган да махне.
Провикна се Секула Детенце:
- Мног' арапски боздугане сум ял,
нека ядам уще еден твой!
Па застана Секула на нишан.
Църн Арапин фати да ми мери,
не мерит он ни горе, ни долу,
току мере на коньското чело.
Ког' Арапин фърли боздугана,
Секулов конь во вчасо си легна,
он си легна на зелена трева,
па боздуган помина над глава,
над глава от секула Детенце.
Па си стана Секула Детенце,
он не мерит на коньското чело,
право мерит на конюските гръди.
Ког' Секула фърли боздугана,
арапски конь легна на колена
и боздуган удари Арапина,
го удари мегю двете очи;
с' изтаркаля от коньо на земя;
падн' Арапин, Секула нападна,
па изваде сабя от ножница,
та пресече Арапската глава,
па я кладе во коньскиот зобник,
я закачи на коньнското селдо,
па извикна Секула Детенце,
па извикна на шест добри краля:
- Мой вуйковци и мои чичовци,
аз погубих Църна арапина!
А що беше Секула Детенце,
лел потъргна сабя от ножница,
и пресече шест арапски алки,
па изпущи шест добри юнаци.
Проговора Секула Детенце:
- Мои вуйковци и мои чичовци!
Вие одейте на широко Скопйе,
на манастир Свети Димитриа,
тамо мене вие да чекате;
аз ке одам во града Стамбула
во Стамбула до Султан Мурада,
да го питам дали даде изан
да шетаят по нашата земя,
да шетаят църнине арапи;
ако султан така деде изан
ке отключам сабя от ножница,
и негова глава ке отрежам;
вие мене чекайте на Скопйе.
И отиде Секула Детенце,
он отиде во Стамбула града,
во Стамбула до Султан Мурада;
се поклони на Султан Мурада,
му целива ръка и колено,
му говоре Секула Детенце:
- Честит, цару, от сега до века!
Що йе тая мъка от арапи,
що шетат по нашата земя!
Да ми клават кралеви во синджир!
Отговоре царот Султан Мурад:
- Мои синко, Секула Детенце!
Донеси ми една' арапска глава,
ке ти даам петнаест товара
дробно хазно, се жълти флорини.
Кога дочу Секула Детенце,
от дивани долу он се свали,
от коньски зобник глава изкара,
я изтъркаля пред Султан Мурада,
тригодишне треска ми го тресе
и веле на Секула Детенце:
- Слушай мене, Соколово дете!
Арапите во твоя ръка сет,
мъртви сакам ти да ми ги носиш -
немой живи, да ги Бог убие!
Па му даде петнаест товара
дробно хазно, се чисти флорини.
Право тегне Секула Детенце,
право тегне на широко Скопйе,
на манастир Свети Димитриа,
нему десет товари приложи,
пет товари за ладна меана.
Па си найде шест добри юнаци.
- Поможи Бог, шест добри юнака!
- Дал Бог добро, Секула Детенце!
- Айте мои войковци, чичовци,
да седниме на ладна меана!
Ка седнаха седум добри краля,
ка седнаха на ладна меана,
ядат, пиат три недели време,
па изпиле пет товара хазно.
Па ми рече Секула Детенце:
- Даль чуете вие, шест юнака,
даль чуете, оттува нататки
къд видите Царна Арапина,
не мойте, него не задевайте
п' едно пиле абер ми пущейте,
аз знам како арапин се дерит,
как се дерит арапската кожа!
Това чудо ми стори Секула,
да се славе, да се прикажува.
Останала песма да се пеит,
да слушаят сите наши бракя;
от нас песма, а от Бога здравье.
Амин, Боже, за много години!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. I. Юнашки песни. Съст. Лиляна Богданова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. I. Юнашки песни. Съставителство и редакция Лиляна Богданова. София, 1981.