20. МАРКО КРАЛЕВИЧ, СУЛТАН СЕЛИМ И ЧЕРЕН АРАПИН

Том І: Юнашки песни

Личба лича царо Султан Селим -
вече турци вино да не пия,
бугаре цървено да не носа
и на добри конье да не язда.
Се са турци от вино маанали,
бугарете цървено не носа,
добри конье не смея да язда.
Щото беше Марко Кралевичи,
он направи зелена долама
и оружи коня турска руба,
и накара турци и еничере
да му пия вино през рамазан.
Дум' по дум' се чуло час до царо.
Царо прати троица телале,
личба лича по Латина града
по турците и по арапете,
кой че може юнак да се найме
да си фане Марко Кралевиче:
накарал йе турци еничере,
та са пили вино през рамазан.
Нема никойа юнак да се найме
у турците юнак да ги фане.
Нъ се нае проклет Арапина,
щу му барли на гардите бия,
трепките му на рамена стоя.
Та отиде царю на дивану,
цалива му ръка и колена
и на царю тогай отказуейе:
- Ей фала ти, царе Султан Селим,
я че фанем Марко Кралевике,
ама сакам бакшиш да ми дадеш.
Отговара царо Султан Селим:
- Фала тебе, арапски юначе,
ако можеш Марко да ми фанеш,
я ти дама до три хазни пари,
ем не давам какви да би пари,
нъ ти давам се жълти жълтици;
ако можеш па Марко да фанеш,
па че земе и Прилепа града,
ем че либиш Марковото либе
и че яздиш Марковата коня.
Арапин се лепо зарадува.
Ка уяхна коня Карамана,
та отиде у Прилепа града -
не намери Марко Кралевича.
Казали го у Будина града,
вино пие по ладни меани.
Ка отиде Църна Арапина,
редом пита по Будина града,
да опита Марко Кралевики.
Ред йе дошло и Марко попита:
- Бре, тако ти Бога, ефендийо,
като седиш по ладни меани,
дали знаеш Марко Кралевичи,
дал' го знаеш, дали го познаваш?
А Марко го току изпитува:
- Ей, фала ти, църна Арапине,
я го знаем, арно го познавам
и сега го баш дека йе па знам,
ама сакам право да ми каже,
защо че ти Марко Кралевича?
Арапин му тогай отказуйе:
- Бре, тако ти Бога, ефендийо,
нали питаш, право че ти кажем,
със царо сме облог учинили,
цано дава до три хазни пари,
ем не дава какви да би пари,
нъло дава се жълти жълтици,
който може Марко да си фане -
накарал йе турци еничере,
та си пили вино през рамазан.
Нема никйо юнак да се найеме,
я се наех, я чем да го фанем,
а го фанем, а му глава земем
та че земем до три хазни пари,
ем че земем се жълти жълтици
и че земем се Прилепа града,
и че яздим Марковата коня,
и че либим Марковото либе.
Марко се йе върло разсърдило,
рипна Марко на нодзе, та стана
и си взе сабля дамиския
на Арапин туку обисъди:
- Бог те убил, Църна Арапине,
те съм Марко, що че ми чиниш,
те язе съм Марко Кралевичи!
Търгна Марко сабля на маскара,
отсече му глава на истина,
па у тури у торба зобница,
закачи я коню под гривата,
па се качи коню на рамена,
право кара код цар Султан Селим.
Ка го виде царо Султан Селим,
защо носи глава от Арапин,
разтресе го треска тройогодска,
отдалеко ока на Маркоте:
- Добре доше, Марко Кралевичи!
Немой, Марко, мене да се сърдиш,
я не пратих Църна Арапина,
не го пратих тебе да погуби,
на го пращам ти да го погубиш.
Млогу ми йе зиян починило,
та го пратих ти да го погубиш,
тебе нема който да те съди.
Какво сакаш, Марко, сам да правиш,
само немой мене да погубиш.
На ти, Марко, стотина дукати,
та отиди у ладна меана,
та си пийни вино със дружина.
А Марко му тогай отказува:
- Я ти нечем стотина дукати,
на ти сакам до три хазни пари,
какво си ги, царо, сам обрекъл
да ги земе Църна Арапина,
ако може мене да погуби,
он не може мене да погуби,
а я погубих Църна Арапина,
я че земе до три хазни пари.
Цар се чуди какво да му дума.
Че като йе дума издумало,
обрекъл йе до три хазни пари,
не везе ги Църна Арапина,
че ги земе Марко Кралевиче;
та му даде до три хазни пари,
и тий били се жълти жълтици.
Тогай Марко на царо думаше:
- Фала тебе, царе Султан Селим,
повече тизе облог да не правиш,
да не пращаш църни арапини,
да ги пращаш мене да погуба;
нъ се губиш тизе самси със них.
Те ти зимам до три хазни пари,
ако сакаш, утре па допрати,
я съм готов - на среща излазим,
главите чем тука да доносим,
сека глава до три хазни пари.
Тогай Марко от чардаци слезна,
та си ягна Шарко добра коня
и закара до три хазни пари.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. I. Юнашки песни. Съст. Лиляна Богданова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. I. Юнашки песни. Съставителство и редакция Лиляна Богданова. София, 1981.