17. МАРКО ОСВОБОЖДАВА ТРИ СИНДЖИРА РОБИ - 2

Том І: Юнашки песни

Бил се Марко с турци еничере,
бил се Марко три месеци време,
та отъвна девет кадевлъци,
седемдесе бели манастире,
осемдесе църкви равании.
Стана Марко дома да си ойде,
па на либе потио говори:
- Фала тебе, либе Катерино,
приготви ми църковното рухо
и ми тури книги литургийски,
а не туря сабля димиския,
я да стегнем Шаркои добра коня;
утре рано у София ч'идем,
у София' у "Света Мария",
у "Мария", у църква че д'идем,
чем да идем Богу да се молим,
ега би ми Господ помогнал,
ега сапре тия клети турци,
стига толкоз земя притискаа,
стига толкоз робье изробия!
Послуша го либе катерина,
изнесе му църковното рухо
и му тури книги литургийски,
турила ги у свилни дисаги.
Па се сети Марковото либе:
"Не е близо на света София,
да не турям сабля димиския.
Марко има превърли душмани,
може некой на друм да го сретне,
може Марко на друм да погуби,
като нема сабля димиския."
Кришом му йе сабля па турила.
Марко стегна Шарко добря коня.
Пръвните са петли пропеяли.
Марко яхна Шарко добра коня,
та си пойде по равни друмове.
Като мина през полье широко
и премина през гора зелена,
ка настана край Софийско полье,
глас се дочу открай бели Дунав,
дето били робюе заробени -
заробил ги Емза бег Арапин.
Като рита Шарко добра коня:
- Рипай, коню, доколко си можеш,
да престигнем Църна Арапина!
Ка стигнаа Църна Арапина
и със него двоица арапе;
до три града били заробили,
щото стари, под сабля турили,
а мънинки деца изгубили,
млада челяд у синджир турили,
та караа три синджира робье -
един синджир се млади невести,
други синджир се млади момчета,
треки синджир се млади девойки.
Ка караа, и робье плачеа,
се са робье боси иразпаси
и до три дни вода не са пили,
и по два дни хлеб не са ручали.
Претече ги Марко Кралевичи.
Нали нема сабля димиския,
отговаря Марко Кралевичи:
- Фала теб, Емза бег Арапин,
я ми пущи три синджире робье!
Отговаря Емза бег войвода:
- Назад, назад бре, свиньо дебела,
защо имам три алки повеч,
та ги чувам, Марко, за тебека;
тебе напред пред робье че турим,
че ги водиш като вакъл овен!
На Марко се жалба нажалило,
та разигра коня нанапреде,
та излезна у гора зелена,
па си пита Шарко добра коня:
- Фала теб, Шарко добра коня,
да фърляме с дървье и каменье,
може бити арапи убити,
нало чеме робье изтепати.
Отговара Шарко добра коня:
- Фала тебе, Марко Кралевичи,
я погледни у свилни дисаги,
че твое е либе па разумно,
да не ти е сабля па турило.
Ка погледна Марко у дисаги,
като виде сабля димиския,
и нему се сърце зарадува.
Ка я търгна Марко Кралевике,
jа изтече като бърза вода.
Ака се качи коню на рамена,
та се слете из гора зелена,
като махна сабля димиския,
троицата обеднъг паднали.
Тогай везе Марко Кралевике,
та пресече три ситни синджире,
та отпущи робье низ синджире.
Като били три църни арапи,
доде били робье изробили
и събрали до три хазни пари.
Тогай везе Марко Кралевичи,
та две хазни на робье подели,
па на робье тогай отказуе:
- Хайде, секи дома да с'йидете,
де минете през уки касаби,
купете си хлебец и опинци
и за мене сички казувайте:
"Отъвна ни Марко Кралевичи!"
Казувайте да се приказуе.
Тогай тръгна Марко Кралевичи
и си везе една хазна пара,
та отиде уравна София,
у София, у "Света Мария".
Тамън било църква опущило.
Излезнали софийски кметове,
наседали редом по столове.
Ка видоа Марко Кралевичи,
сите му се редом посмеяа:
- Ете иде Марко пояница,
сва ночи пие това църно вино,
нема кога у църква да дойде.
Ете сега църква опущихме,
и он тепърва у църква дооди.
А Марко им нищо не продума,
само им е дума продумало:
Бог помага, софийски кметове!
Па улезна у "Света Мария"
та си окна стар егумен Славе:
- Фала тебе, стар егумен Славе,
ела тука да се изповедам,
че съм млогу греове направил!
Рано пойдох у църква да дойдем,
тамън беше зора зазорило.
Ка настана Софийското полье,
глас се дочу открай бели Дунав,
дето беа роби заробени,
заробил ги Емза бег Арапин;
до три града беа заробили,
щото стари, под сабля турили
и мънинки деца изгубили,
млада челяд у синджир турили,
та караа три синджира робье -
един синджир се млади невести,
други синджир се млади девойки,
треки синджир се млади момчета,
караа ги, а робье плачеа,
че до три дни вода не са пили
и по два дни хлеб не са ручали,
ем се беа боси и разпаси.
Та съм търчал, робье та отъвнах,
та погубих три църни арапе,
та отъвнах робье от арапе;
и караа до три хазни пари,
та две хазни наробье поделих,
една хазна тук че оставим.
Та това съм я работа свършил,
та не може у църква да стигнем.
Отговара стар егумен Славе:
- Фала тебе, Марко Кралевичи,
колкото си грех досега имал,
се греове Господ че ти прости!
И напред добро си направил,
до три манастире си саградил,
че като си тизе това свършил.
Текардън са църква започели,
та държали три саати време.
И като са църква опущили,
щото беа софийски кметове,
сичките са наред настаяли,
сичките се Марку поклонили,
се на Марко ръка цаливали
и на Марко дума продумали:
- Честит, Марко, с твоето юнашство
каде одиш, се работа вършиш!
И сега си у царква па дошел,
и сега си па работа свършил,
погубил си три църни арапе.
Отъвнал си три синджира робье.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. I. Юнашки песни. Съст. Лиляна Богданова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. I. Юнашки песни. Съставителство и редакция Лиляна Богданова. София, 1981.