97. МОМЧИЛИЦА НЕ ОТКЛЮЧВА БЯЛА ГРАДА ДА ВЛЯЗАТ БЪЛГАРИТЕ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Видо, Видо, Кара Видо,
каде ходиш, та не видиш?
Излело е морско пиле,
стопило е всраде море,
всраде море на бел камен.
Та писува чорно писмо,
чорно писмо, бела книга,
хем писува, хем казува:
- По турце ще мор да стане,
по болгаре - плен да пленьот,
че ми нема Момчил юнак
да донесе йотключене
да разключим Бела града,
да налезот болгарене,
болгарене с болгаркине,
да хи турце плен не пленьот!
Още си дума думат,
че видех Момчил юнак
да си еха борза коне.
Конче еха - пиле форка,
с уста диха, прахон вдига,
с петалине оганъ всича
право върви нах Белграда,
нах Белграда, нах портине,
да почука и порука:
- Момчилице, порво любе,
изнеси ми йотключене
да разключим Белаграда,
да налезот болгарене,
болгарене с болгаркине,
да хи турци плен не пленьот?
Вида се е подлютила,
подлютила, разсордила,
не изнесе йотключене,
ам изнесе фенер борна
и си метна фенер борна,
та опоржи коню грива
и Момчилу морна цоха:
- Да ти кажем бре, Момчиле,
как се ходи в Бела града,
как са люби бела Рада!
Момчилуму се разсорди,
вазигра си борза коне
да прерипне Бела града
да донесе йотключене,
да разключи шемшир порти.
Пак затвори, пак не можи.
Третен път си кон продума:
- Бре, Момчиле, мои стопане,
Бела са е надградила
колконо бе, още нолков!
Момчилу са набальонило,
набальонило, нажелило,
ворна коне в задне дире,
та отиде в Бело море,
та продума и заплака:
- Мари, пусто Бело море,
ти си ма си изкутило,
изкутило, изхранило,
ти да си ма и кердосаш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.