87. СОКОЛ СЕ ГРИЖИ ЗА БОЛЕН ХАЙДУТИН

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Събрали са са, събрали
на високана планина
болгарски млади момчета
с двамина войводи
и с два байрека червени.
Всички са сговор сговарет:
- Хайде щим каул да сторим,
който са болен разболей,
наред щим да го гльодаме!
Койно каулен правеше,
той най напреж се раболе.
Всички го нарьод гльодаха
кой по ден, кой по два дене,
брат му го гльода неделя,
та че го и той остави.
Тогава с него остана
лю едно пиле соколче.
С крилца му сенка правеше,
с уста му вода носеше,
ала и то са насити,
та си са сбира, торнува.
Стоен му желно думаше:
- Стойни ми, чекни, пиленце,
пиленце, постро соколче!
Млого си, малко чекало,
още ма малко почекай,
доде са с душа разделя.
Та че ми тогав извади
моине остри ножкове,
десна ми рока отрежи.
Та я, соколче, отнеси
на наши равни дворове,
та я, соколче, остави
в нашана долна градинка,
в сестриниен босилек.
Ага си иде сестра ми
рано в неделя вутирна
босилек да си набере,
та ще ракона да найде,
порстенан ще да изпее,
та ще сестра ми да види,
че брат хи Стоен загинал
на висока планина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.