86. ДИМО ЛЕ, ДИМО ЮНАЧЕ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Димо ле, Димо юначе!
Разболял са е млад Димо
самичек в гора зелена
и при водана студена.
Никой при него немаше,
йот едно конче хранено,
хранено, та неяхано,
за десна ръка вързано,
вързано, пайваносано
със копринени пайване,
със зелени ми гайтане.
Димо на конче говори:
- Коньо льо, коньо ранена,
дейно си млого гледало,
йоще ме мало погледай,
доде се с душа разделя,
та па се, коньо, йотвържи,
та иди, коньо, та паси,
синьо си седло додери,
сребърна юзда покъсай,
та че ми иди, коньо льо,
на наши равни дворове,
с ясни си гласи извикай,
зам да излезе майка ми.
Яко излезе майка ми,
низко си държи главана,
високо гледай с очине,
дано те фане майка ми,
дано те, коньо, продаде,
да храни дребни сираци!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.