80. КОГА МА, МАМО, ОБЕСЯТ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Радина мама думаше:
- Радо ле, една на мама,
една си и ти да не си,
кога си била злочеста,
злочеста и градобедна.
Де двама, Радо, де трима,
се зарад тебе хортуват,
че си била хайдутка,
тайна, потайна войводка:
"Хайдете Рада да обесим
на дълго друми царево,
на мънинко въже възливо!"
Рада мама си думаше:
- Кога ма, мамо, обесят,
като си турци отстъпят,
пък ти, мале мо, престъпи,
че ми косите нареди
на мойте равни рамене
и ми дюлбена издърпай
да не ми гори лицето
от гергьовските ветрове
и от петровските пекове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.