79. ХАЙДУТИН СЕ СПАСЯВА ОТ БЕСИЛКАТА

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Сиромах Стоян, сиромах
на два го друма вардеха,
на третия го фанаха.
Па го завеле, завеле
у Ери попат на конак.
Попат си има две моми,
третята Гюла снашица.
Гюла на врата стойеше,
прясно си мляко бийеше,
две моми двори метеха,
а Стоян си им думаше:
- Гюло ле, попова снахо,
зълви ли ти са тез моми,
или са от махалата?
А Гюла си му думаше:
- Зълви, незълви, що питаш,
теб заран ще те обесят!
А Стоян си й думаше:
- Гюло ле, попова снахо,
като ще да ме обесат,
канапе купили ли са,
черница садиле ли са?
А Гюла си му думаше:
- И канапе са купиле,
и черница са садиле,
та заран да те обесат,
царица сехир да гледа
и царювите дечица.
Стоян на Гюла думаше:
- Гюло ле, попова снахо,
ща ти са няшо помола:
да си накараш, Голю ле,
зълва ти по мъничката
ризата да ми опере,
перчема да ми разреши,
чизмите да ми лустроса!
Че аз обичам, Гюло ле,
га вида юнак обесен,
ризата да са белейе,
перчема да се вихрейе,
чизмите да са лъснати!
И тя си си Гюла накара
зълва си по мъничката
ризата да му опере,
перчема да му уреши,
чизмите да му лустроса.
Като са Стоян предреши,
хубав са Стоян премени,
ева отдолу че идат
петстотин души сеймене
и Стояна си повеле,
на бесилка го завойдат
пред царювите сараи
царица сехир да гледа.
Га го царица видяла,
тя си йе виком викнала:
" Царю ле, царю честити,
тоз ли са вика хайдутин,
де му се риза белейе,
де му се перчем вихрейе,
де му са чизми лъщеят?
Това ми не йе хайдутин,
ами йе тежак търговец -
Стоян от въже свалета!"
Кат го от въже свалиле,
Стоян си право отиде
у Ери попа на конак.
Разпаса кемар жълтици,
та си ги тоя хариза
на Гюловата зълвица,
на попова дъщеря,
що го е бяло препрала
и го от въже свалила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.