Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

71. ЗЛАТЬО ВОЙВОДА КОКАРЧООГЛУ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Дамян на Златя думаше:
- Златьо ле, Кокарчооглу,
Златьо ле, мой побратиме!
Я хайде, Златьо, да идем
по Тунджа река весела
и пресна риба да ловим,
па да я, Златьо, занесем
на Лъженският панаир,
да едем, Златьо, да пием,
момите да погледаме,
с момците да се бориме!
Златьо Дамян думаше:
- Дамяне, мой побратиме!
Доста сме събор гледали,
доста сме моми любили,
без назе събор не е бил,
без назе сватба не става,
се ходим вино да пием
и борба да се бориме!
Дамяне, мой побратиме!
Мене ме вика султанът,
султанът Пандатлийският,
негов пехливан да бъда.
Дамян на Златьо думаше:
- Златьо ле, мой побратиме,
това е добро за тебе:
добри щеш коне да яшиш,
добри щеш пушки да носиш!
Златьо Дамяну думаше:
- Дамяне, мой побратиме,
яздил съм добри атове,
носил съм пушки хубави -
насити ми се сърцето.
Ех, гиди Стара планина!
Дорде е Стара планина,
на турчин не са покланям!
Сега съм, брайно, намислил
да сбера млади юнаци,
па на планина да ида,
читашки глави да сека.
Па събра Златьо дружина
и на планина отиде.
Никой не смее да тръгне
Златя войвода да гони.
Прочу се Златьо войвода,
де види турци - коли ги,
де види хазна - зема я!
Турци са хитри, разумни,
много са пари обрекле
на Маня, на издайникът,
на Христа негов побратим,
ако си Златя убият.
Скришом са наговориха
при Златя да си отидат,
хайдути да са запишат.
Станаха и отидоха,
па се на Златя молеха
в дружина да ги прибере.
Златьо се чуди и мае
Дали ги вземе в дружина,
А Петърчо му думаше:
- Златьо ле, стара войвода!
Моли те сичка дружина,
да ги направиш другари,
че немат какво да ядат,
от сиротинство умират.
Златьо дружини думаше:
- Дружино, вярна, събрана!
азе им вяра не хващам,
ама ще да ги прибера,
хатърът да ви направа.
Ама ще да ви заръчам,
да ги пазите ден и нощ,
и да гледате що правят.
прибра ги Златьо войвода,
па си дружина поведе
по Средня гора хубава,
по тие сенки дебели.
Златьо е хванал двамина,
двамина турци кръвници,
та па дружини думаше:
- Дружино, вярно събрана!
Вие турците вардете,
аз ще с Христа да ида
на Филибешки пътьове
да си улавя ходжата,
ходжата Ламбатларската.
Кога си Златьо замина,
Мано дружина предума,
донесе вино, ракия,
па си юнаци напои -
на турци ръце отвърза,
па си хайдути изклаха.
Турци по села викаха,
па си потеря сбираха,
а Златьо чака ходжата,
да мине да го улови
само с двамина другари -
един е Христо издайник!
Събрала се е потеря
петстотин турски сегмене,
петстотин турски низаме,
петстотин черни татаре,
та па си Златя загради
в една ми ситна шумица.
Мано отдалеч повика:
- Я ела, Христо, при мене!
Христо на Златя думаше:
- Пусни ме, Златьо, да ида
при моя верен побратим.
Златьо ятаган извади,
та па на Христа думаше:
- Твойта е прошка ятаган!
Па му главата отряза.
Потеря пушки хвъргаше,
дано си Златя убие.
Убила му е другарят -
остана Златьо, Златьо ле,
остана Златьо самичек.
Брани се Златьо юнашки
от пладня до икиндия:
дванайсет мъртви обори,
тринайсет рани отвори.
Потеря ми се поплаши,
па между себе говори:
- Хайдете да го оставим,
той е довършил фишеци!
Това е било истина.
Златьо си бръкна в чантата,
извади барут из нея
и си пушката напълни;
ала е искра паднала,
пред юнак барут запали,
пред юнак очи изгори!
Златьо високо извика:
- Проклети сахат настана,
не мога с пушка да трепа,
не мога Мана да ниша -
без очи юнак не може!
Па си извади ятаган
и на потеря нападна.
Тогаз си викна с ясен глас:
- Я ела, Мано проклети,
я ела, Мано, при мене!
Златьо сегмене сечеше
с кървава пяна вов уста,
с страшен ятаган вов ръка;
а сегмене го биеха
с едри и ситни камане.
Тогаз ми Златьо извикал:
- Проклет бил онзи войвода,
кой слуша проста дружина
и неверници не коли!
Па падна Златьо на земя
и от душа са отдели.
Българе сълзи ронеха
и Мана страшно кълнеха:
- Проклет бил Мано кървави,
че ни издаде юнакът!

 


Сливен (Хитов, П. Моето пътуване по Стара планина и животопис на някои български стари и нови войводи. Изд. под ред. на Л. Каравелов. (1872). Второ доп. издание, София, 1934, с. 77-80).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981
.