67. ПАНАЙОТ СЕ ЗАВРЪЩА ДА ВИДИ СИНА СИ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Че са се сбрали, прибрали
дванайсетмина дружина,
със войводата тринайсет,
печено агне ядяха
и руйно вино пияха.
Всичките ядат и пият
и се хубаво веселят.
Панайот Сливнелията
Не яде, още не пие,
нито пей да са весели.
Стефан ми жерунянчето
на Панайота думаше:
- Панайоте, кардаш и йолдаш,
що не ядеш, що не пиеш,
що не пеш да са веселиш?
Панайот дума Стефано:
- Снощи ми й хабер довтасал,
че ми й булката добила
момченце, златоперченце.
Таз вечер искам да ида,
та да си видя детето.
Стефан Панайото дума:
- Таз вечер, кардаш, не ходи -
вардят те, ще те уловят -
на всяка порта по войник,
на вашта порта до двама.
Панайот не го послуша,
ами си в село отиде;
не си портата потърси,
най се през плета прехвърли
и на пенджера похлопа
и си на име повика
- Излез ми, Бойке, отвори!
Бойке, Панайоту дума:
- Бягай, Панайоте, как можеш,
вардят те, ще те уловят:
царска се й хазна обрала,
царско е перо липсало,
за тебе думат хората.
Панаойт Бойки думаше:
- Не бой се, Бойке, не бой се,
аз се през плета прехвърлих,
пак оттам ще се повърна,
право в балкана ще ида.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.