66. ПАНАЙОТ ОТИВА ХАЙДУТИН

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Панайот Бойки думаше:
- Бойке ле, моя първино,
снощи си дойдох, Бойке ле,
от къра и от къшлата,
от къшлата керемидената.
Не минах, Бойке, край село,
най минах, Бойке, през село,
през село, през Ново село,
че на дюгеня отидох,
на кавръковото дюгенче.
Дюгенче пълно със хора,
и чорбаджи Хочо там беше.
На всички селям подадох,
Всички ми селям поеха,
Хочо ми селям не пое,
лоша ми дума той рече,
че съм бил, бойке, хайдутин,
на хайдутите ятака,
на хайдутите хляб нося.
Мене ми жално дожаля,
още ми гнявно догневя.
Я дай ми, Бойке, пушката,
пушката съчмалиятя,
пищова чифтелията -
потера ще да събера,
на Хоча ще главата отрежа,
а че ще, Бойке, да ида
във гъсти гори елхови,
елхови и киселчови,
гдето ми челяк не ходи,
гдето ми птичка не хвърчи.
Я дай ми, Бойке, детето,
детето, мъжката рожба,
да го в челото целуна,
в челото между веждите!
Чуване, Бойке, ще има,
връщане няма да има.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.