56. МЛАД ЕЛЕНКО НАКАЗВА ВУЙЧО СИ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Задлъжнел е млад Еленко,
задлъжне, холън, заборчле
педесет и пет хиляди.
Петтях имаше-даде ги,
педесе няма да даде.
Чуди са млади Еленко
какви кярове да фане,
борчове да си заплати.
Мама Еленко думаше:
- Еленко, мило мамино,
и туй ли да та науча?
Я иди в узун чаршия,
че купи бяла хартия
и купи черно мастило,
че пиши бяло писъмце,
на вуйчо си го проводи.
Ти имаш, мама, ти имаш,
ти имаш вуйчо хаджия,
хаджия и чорбаджия,
пиши му, мама, пиши му
парици да ти проводи,
борчове да си заплатиш!
Еленко стана, отиде,
че купи бяла хартия
и купи черно мастило,
написа бяло писъмце,
на вуйчо си го проводи,
парици да му проводи,
борчове да си изплати.
Вуйчо Еленко думаше:
- Еленко, мило уйчово,
я си заложи булчето,
хубаво булче Тодорка,
парици ша ти проводя,
борчове да си изплатиш.
Еленко каил не стана,
Отиде с върли хайдути
И на хайдути думаше:
- Хайдете с мене, юнаци,
у вуйчови да идем,
той има тежко имане,
четяно, непречетяно,
меряно, недомеряно.
Вуйча щем да фанеме,
ви парите ша земете,
аз ща уйча жив да фана,
мръвки по мръвки ша режа
и вуйча си аз ша питам
как ми залог уйчо иска
младо ми булче Тодорче.
Станаха, холън, хайдути,
станаха, та са тръгнали,
до уйчови му додоха -
вити порти заключани.
Еленко хлопа на порти
и на вуйча си думаше:
- Стани ми, уйчо, отвори,
ази ти водя булчето,
хубаво булче Тодорче,
залог да ти я заложа
за педесе и пет хиляди.
Стана уйчо му, отвори -
Еленко булче не води,
най води върли хайдути.
Във равно двори влягоха,
та че вуйчо му фанаха,
голичък, та по доновци,
босичък, та по чорапци,
гологлав със бяла шепчица,
та го навън изведоха.
Той на юнаци думаше:
- Ой ми ва вази, юнаци,
земайте тежко имане,
по-много жълто от бяло,
само жив ма оставете!
Еленко дума юнаци:
- Земайте какот искате,
ази ща вуйча да зема
и вуйча да си попитам
за колко времеша земе
младо ми булче Тодорче,
залог да му я заложа
за педесе и пет хиляди.
Вуйчо Еленко думаше:
- Еленко, мило вуйчово,
йощи педесет ти давам,
само ма жив ти остави,
със люти мъки не мъчи!
Еленко нищо не дума,
най уйча си изважда,
в пусто го гори завожда,
бяло му месо режеше,
черни му кърви течаха.
Вуйчо Еленко думаше:
- Еленко, мило вуйчово,
смили са, смили за мене,
за мойта млада невяста,
за мойте дремни дечица!
Не йе ли язък и за тях -
те не ше повнят и знаят
кога са, жанъм, имали
баща търговец, хаджия,
хаджия и чорбаджия.
Еленко дума вуйчо си:
- Не йе ли язък за мене,
за мойта стара майчица,
невяста като ми искаше,
младо булче Тодорче?
че му главата отряза,
на висок кол я той заби,
който мине, да види,
за млад Еленка да чуе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.