Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

53. ХАЙДУТИН ПОЗНАВА СЕСТРА СИ И Я ДАРЯВА

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Де гиди Нанко болерин -
със девет сина болере,
и деветте му снашици,
снашици се паюници,
а десетата сирота!
Тодорка чернойочката,
от сиромашко коляно -
нея си снаха не считат.
Де са е зачул и прочул
Дамян млада войвода
със триста души юнаци
от тая Мургаш планина -
на Нанко хабер изпраща,
на Нанко на болеринат:
- Като е Нанко прочуден
със девет сина болере,
със девет снахи паюне,
да ми си Нанко приготви
до девет овни печени,
до девет фурни питен хляб
и девет бъчви със вино,
а десетата с ракия
и триста чифта цървуле,
и триста феса алени -
дружина да ми пригости,
пригости още придари.
Ако да ми ги не срещне,
главата ще му юзема
и на девет му синове!
Нанко си по двор одеше
и дребни слъзи ронеше,
на девет снахи думаше:
- Нанкови девет снашици,
коя ще ми са найеме
Дамяна да си посрещне
със триста млади юнаци?
Ни йенна не са найела.
А десетата, Тодорка,
тя си на свекър думаше:
- Тейне ле, ти мой свекъре,
азе са, тейне, наимам
Дамян войвода да срещна,
без да ти пакост направи -
по с енна чаша ракия.
А свекър й си думаше:
- Нанкова млада снахице,
ако можеш го направи,
ази ще да ти харижа
най-мънинкото сандъче,
дето го теглат, не теглат
три чифта бръзи биволе.
Доде са това думале,
триста са пушки пукнале,
триста са феса халнале,
триста са гласа викнале
Нанко под порти чимширни.
Кой към де видя, там бега.
Тодорка нийде не бега,
порти чимширни отваря
и си Дамяна посряща
с негова вярна дружина -
сякому ръка целува.
Като Дамяна видяла,
тя са Дамяну поклони
и нему ръка целува.
Сякой си по двор нареди,
а него горе качила.
Па си зе тесте ключове,
та си зимници отключи,
та пусна бъчва с ракия.
Па зела чаша калена,
наред да си ги прислужи -
тя ще от Дамян подкачи,
а Дамян си й думаше:
- Нанкова млада снашице,
де ти е Нанко болерин,
нема ли чаша сребърна,
та служиш с чаша калена?
А Тодорка му продума:
- Байко Дамяне, Дамяне,
азе съм скоро в двор влязла -
не зная чаша калена,
ото неджели сребърна!
Дамян Тодорки продума:
- Нанкова млада снашице,
отде ма знаеш, познаваш,
че ма Дамян викаха?
Тодорка Дамян продума:
- Как да те, байко, не зная,
нали сме брат и сестрица -
на енно сърце лежале,
и енно мляко бозале!
Дамян Тодорки думаше:
- Да не си сестра Тодорка?
- Азе съм, байко Дамяне!
Знаеш ли, байко, помниш ли,
куги останахме дваминка,
дваминка, две сирачета?
По гробищата одехме,
чуждите телци пасехме,
по кора хляб си искахме -
и кой ни даде и кой не,
ние си гладни лягахме.
Тугиз са Дамян обади:
- Дружина вярна сговорна,
тук не сме дошли сборина,
ами сме дошли момина -
това йе сестра Тодорка!
Сички в джебове бръкнете -
наред Тодорка ще мине,
ръчица да ви целуне -
кой що си в джебове найде,
нек това да й юдаде!
Сяки в джебове бръкнале -
кой по жлътица, кой по две,
най-подир Дамян остана.
Отпаса кемер жлътици:
- Тоз ти е, сестро, от мене
за сватба и за премяна,
що съм на Бога доволен,
че са със тебе видяхме!
Па стана Дамян да иде,
а Тодорка си му думаше:
- Постой ми, байко, почакай,
дано и тате да доде,
и с него да са видите!
Дамян из вратник излиза
и на Тодорка продума:
- Друг път ще, сестро, да дода
и с него да са видиме.
Като си Дамян излезе,
Нанко болерин влизаше
и на Тодорка хариза
най-мънинкото сандъче,
дето го теглат, не теглат
три чифта бръзи биволе,
със това тежко имане.

 


Копривщица, Пирдопско (СбНУ 46, с. 26, № 30).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981
.