Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

52. БЕЛЧИН УБИВА НЕВЯРНАТА СИ СЕСТРА

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Белчин Еленки думаше:
- Еленке, сестро Еленке,
я стане, сестро, я стани,
отвори мерджан сандъци,
извади герджик премяна,
та са хубаво премени,
дваж по-хубаво забради,
начеши черни цалуфи,
че щем на Кортен да идем,
на Кортен, сестро, на гости.
Ти да са, сестро, налибиш
на кортенските ергени,
а пък аз, сестро на моми!
Вървели, доде вървели,
минали поле широко,
настала й гора зелена.
Белчин Еленки продума:
- Еленке, сестро Еленке,
я викни, сестро, та запей
из тази гора зелена,
из едно гърло два гласа,
на един език, две думи -
бакя си да развеселиш!
Еленка дума Белчину:
- Как да ти, бате, попея
из тази гора зелена!
Тука ми ходи млад Стоян,
млад Стоян-млада войвода,
с негова вярна дружина,
на мене й, бате, либовник,
на тебе й върли душманин.
Той ша ма по глас познаи,
тука при нази ша доди -
на тебе глава ша земне,
мене от тебе да земне,
в дружина ша ма заведе,
байряктар ша ма направи,
за мене ша са ожени.
Белчин Еленки пак рече:
- Я викни, сестро, та запей
бакя си да развеселиш,
докат съм ази при тебе,
глава да те не заболи.
Я викни, сестро, запей ми!
Викна Еленка, та запе -
зелена гора проехте
от нейни есни гласове...
Отде я зачу млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода.
Той на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
Еленка в пъкя минува,
аз ша на друма да сляза,
ша ида да я пресрещна,
от Белчин да я отнема,
тукана ша ядоведа,
байряктар ша я направя,
за нея ша са оженя.
Дружина му думаше:
- Стояне, млади войвода,
не са с Белчина закачай,
Белчин е страшна войвода -
нали знаеш, холан и помниш,
и той на й водил кат тебе!
Той я на тебе не дава -
някак си нещо ша речеш, -
знайме го и позноваме,
главата ша ти отреже.
Хей гиди Стоян, Стояне,
не си дружина послуша,
най-слезе долу на друма,
таси Еленка присрещна
и на Белчина думаше:
- Белчине, бате Белчине,
аз ша Еленка да земна,
в дружина ша я заведа,
байряктар ша я направя,
за нея ша са оженя.
Белчин Стояну думаше:
- Стояне, млада войвода,
върви си в пъкя, Стояне,
не са със мене закачай!
Върни са при дружината,
много им здраве да носиш,
от мене, Белчин войвода,
тий ма, Стояне, познават.
Ти щеш Еленка да земнеш,
ако са смене побориш,
да ма, Стояне, надвиеш,
главата да ми отрежеш!
Ако ли пък та надвия,
главата ша ти отрежа, -
Че скокна Белчин от коня,
че са със Стоан фанаха,
три дни са борба бориха...
Ни Стоян може да надвий,
нито пък Белчин - Стояна...
Белчин си пояс разпаса,
да си Еленка изпита,
че на Еленка думаше:
- Еленке, сестро Еленке,
ако си мила сестрица,
ако ти й мило за мене,
поясът да ми запашеш,
че ша ма Стоян надвие,
главата ша ми отреже!
Еленка нищо не рече,
тя при Белчина отиде,
не му поясът запаса,
дваж повече го разпаса...
Белчин му жалба дожале
и още го гнява догняве.
През кръста Стояна улови,
до синьо небе издигна,
в черна го земя удари,
девет го педи зарови,
че при Еленка отиде,
и на Еленка думаше:
- Еленке, сестро Еленке,
дали сме, сестро, дали сме
от една майка раждани,
от една майка рождена,
от една цица сукали,
та не ма, сестро, пожали,
че ша ма Стоян надвие,
главата ша ми отреже?
При Еленка са доближи,
за косата я улови,
та и главата отряза,
до Стояна я положи,
в дружината си отиде,
та си дружина поведе...

 


Котел (Живков-Янакиева, с. 59, № 26).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981
.