Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

51. НЕВЯРНА ПЕТКАНА И КОСАН ВОЙВОДА

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
оми се и оплети се
у тънки-зречни витици,
у прекована лесица,
омеси бела погача,
наточи жълта здравица.
Откол`се либе везехме,
на госте не отидохме
у моя стара тъщина,
у твоя стара майчица,
та айде, либе, д`идеме!
А Петкана му думаше:
- Не смеем, войно, не смеем,
тамо йе Косан войвода
със седемдесе дружина,
със седемдесе и седем,
що ме от мома сакаше!
Стоян Петкани думаше:
- Не бой се, либе, не бой се,
доде йе Стоян със тебе!
И Петкана го слушала,
оми се и оплете се
у тънки-зречни витици,
у прекована лесица,
омеси бела погача,
наточи жълта здравица.
Стоян си стегна кочии
натегна сремски кочии
и на Петкана думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
качи се сремски кочии!
Да туриш, либе, да туриш
до седемдесе и седем,
и седем стелки да туриш,
и свил повече да туриш!
И Петкана си турила
до седемдесе и седем,
за Косан стрелка не тури.
Качи се сремски кочии,
минаа поле широко,
настаа гора зелена
низ айдучките клисури.
Стояна дремка удрема,
па на петкана думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
я викни, либе, та запей
с твойте ясни гласове,
с един глас караш два гласа,
със една дума-две думи,
ега се дремка урине!
А Петкана му думаше:
- Войно Стояне, Стояне,
не смеем, войно, не смеем,
тука йе Косан войвода
със седемдесе дружина,
със седемдесе е седем!
Стоян Петкана думаше:
- Не бой се, либе, не бой се,
доде йе Стоян със тебе!
На викни, либе, та запей
с твойте ясни гласове,
с един глас караш два гласа,
със една дума-две думи,
ега се дремка урине!
Тогай си викна Петкана
из тая гора зелена,
низ айдучките клисури,
с нойните ясни гласове,
с един глас караш два гласа,
със една дума-две думи,
Дочу я Косан войвода
из тая гора зелена,
па на дружина думаше:
- Дружина верни, сговорни,
постегайте ни саблите
и стегнете си ремене,
слазете долу на друми!
Това йе мома Петкана,
със нея иде Стояна,
Петкана че да робиме,
Стояна че да губиме!
И дружина го слушали,
постегнали си ремене
и се отклапат саблите,
та са на друми слезнали,
та са си Стоян запрели.
Косан на Стоян думаше:
- Бре, слази, свиньа дебела,
из тия сремски кочии!
Стоян се това не чуе,
нало си стрели фърляше,
та ми дружина тепеше.
Се му дружина изтепа,
за Косан стрелка немало.
Косан на Стоян думаше:
- Бре, слази, свиньа дебела,
из тия сремски кочии!
И Стоян стана, та слезна,
та се фанаа с Косана.
Тъкмо се три дни борили,
Петкана стои, та гледа.
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
що стоиш, либе, та гледаш?
Извади влашко ноженце,
Косану гащник прережи,
ега ми Господ помогне
Косана да си претурим!
Тогай извади Петкана,
извади влашко ноженце,
не пререза го косану,
на го пререза Стояну.
Стояну Господ помогна,
та си претури Косана
и разпра Косан войвода,
а у Косан са три сърца:
едно се сърце борило,
борило, и преборило;
двекьото сърце дочуло,
трекьото още не чуло.
Тогай си стана Стояна,
качи се сремски кочии
и петкана се качила.
Па си я Стоян питаше:
- Либе Петкано, Петкано,
като ойдеме у ваши,
у ваши равни дворове,
у твоя майкя и баща,
дал`чеш ми вино служити,
ил, чеш ми с борно светити?
Тогай Петкана думаше:
- Войно Стояне, Стояне,
болье чем с борно светити,
негли чем ми вино служити,
тизе си млого бекрия,
та чеш мене да засрамиш!
Като ойдоа, ойдоа
у Петканини дворове,
тогай я хвана млад Стоян,
бело я платно умота,
църни я катран намаза,
насред я двори запали.

 


Връбница, Софийско (СбНУ 43, с. 306, № 140).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981
.