Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

48. ГРЕХОВЕН ХАЙДУТИН

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Събрали ми са дружина,
дружина млади хайдуци,
на това полье широко,
под това дърво високо,
та па си слетва давали:
който си напред поболи,
него да носат дружина
до девет годин на рамо
и до три годин на ръце.
Ходили, що са ходили,
па се поболил млад Стоян,
та го носили дружина
до девет годин на рамо
и до три годин на ръце,
па на дружина дотегна.
А Стоян си им говори:
- Море дружина, дружина,
да ме носите, носите
до наше село Кунино,
на наша нива голема,
под това дърво високо,
до тоя студен кладенец,
тамо да ме оставите:
мама че дойде да треби,
да треби нива голема,
ега ме мене намери.
И дружина го занели.
Като си дошла майкя му,
Стояна с душа намери
и си го дома закара,
и си му леки затражи.
Саде го майкя карала,
нигде му леки не найде.
Прочул се нови манастир
и там го майкя закара:
сам се манастир затвори
и отнетре се заключи!
И ми го надзад върнала,
па си сина говори:
- Сине Стояне, Стояне,
дали си млого греовен?
- Греовен, мале, та млого:
кога си ходих с хайдути,
я им бех, мале, войвода.
Като тръгнахме с дружина
през таа гора зелена,
найдохме нова поята:
сичките миром минаа,
а я си миром не минах,
нало запалих поята,
та агънца си бляаха
и яренца си врещяха,
та се до Бога чуваше.
На Бог са жалба нажали:
саздаде ситна росица
и си агънца угаси.
Минахме гора зелена,
настахьме поле широко,
найдохме до три гробища:
живи са узем копали
от тиа черни татаре.
Дружина мирно минаха,
а я си мирно не минах,
на си разкопах един гроб,
у него - младо момченце!
Като го, майко, разкопах,
Оно ме на крака дочека
и вана да ми се моли:
"Недей ма, братко, погубвай,
че сме живи копали
от тиа черни татаре!"
А я му атър не гледах,
нел му главата отсекох,
ка си раскопах двеки гроб,
у него - млада невеста!
И тя ме на крака дочека,
и ми се милно молеше:
"Недей ма, брайно, погубвай"
А я ю атър не гледах,
нел ю главата отсекох.
Ка си разкопах трети гроб -
у него - млада девокя!
И тя ме на крак дочека,
и ми се жално замоли:
"Недей ма, брайно, погубвай"
А я ю атър не гледах,
и ной главата отсекох.
А макя си му говори:
- Синко, Стояне, Стояне,
щото е било момченце,
това е било братченце!
Щото е било девокя,
това е твоя сестрица!
Щото е било невеста,
това е твоя снашица!
а Стоян си ю говори:
- Като си това направих,
дойдох си, майко, у село,
у чича, майко на конак.
Чича си деца немаше -
едно детенце имаше,
едно детенце Първанчо.
Я си на чича подекнах
детенце да ме заколье
от дете месо да ядем!
Чича си ножа остреше
и дребни сълзи ронеше.
Стрина си по двор ходеше
и руса коса скубеше,
и тънки гласи пускаше,
та се до Бога чуеше.
Чича си дете викаше:
"Стани ми, дете Първанчо
на комка да те водиме!"
И дете рипна низ одър,
на радо сърце, весело.
Чича го вана за ръка,
та го у двори изведе,
па вана дете да коле.
Детенце под нож говори:
"По-скоро, тате, по-скоро,
по-скоро режи със ножо,
та ми главата отрежи,
че ми са уста спукаа!"
Чича си закла детенце
и го на ръжен набоде,
Стрина си огън накладе,
па вана дете да пече.
Дете от ръжен говори:
"Топи ме, майко, със вода,
че ми се мишки спукаха!" -
Майкя Стояна проклела:
- Синко Стояне, Стояне,
лежал си девет години,
да още девет да лежиш!
Ни да те земня прибере,
ни да те Господ прибере!
Орлите да те изеда,
гаргите да те разнеса,
жив да се връз земя разсипеш!

 


Гинци, Софийско (СбНУ 44, с. 137, № 133).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981
.