4. СТАР ДИМО

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Стар Димо на двор седеше,
на двори под бял трендафил,
бяла ракия пиеше
и към гората гледаше,
и на гората думаше:
- Горо льо, горо зелена!
Знаеш ли, горо, помниш ли,
низ тебе, горо, га ходях
със триста отбор юнаци!
Ех пусти, пусти младини!...
На трандафила славейче,
славейче пее, говори:
- Стар Димо, стара войводо,
да би гората думала,
не би я пасли овчари,
не би я секли дървари,
не би тя крила хайдути.
Майчица що е рождена,
и тя си чедо изказва
на турци и на сеймени,
гората - майка хубава,
скрий ли се в нея хайдутин,
никому нищо не казва!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.