Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

39. ГРОЗДА ВОЙВОДА

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Одила Грозда, одила,
одила млада войвода
до седемдесе години,
до седемдесе и седем,
та е водила дружина
до осемдесе и осем.
Доде ги Грозда поводи,
барем ги арно отрани:
софийски крехки кокошки,
витошки вакли овнове,
витошка вода студена,
граовски гъсти медове,
крайнински бели погачи.
Грозде си късмет излезна.
Войводство си е предала
на свойго брата Стояна
и на побратим Йована.
Препе се църно циганче
оно войвода да бъде.
Грозда им тио говори:
- Дружина верни, сговорни,
че турим пръстен у бука,
сите се редом редете,
сите на нишан да бият;
кое си пръстен събори,
он че войвода да бъде.
Турили пръстен у бука.
Сите се редом редиа,
сите на нишан да бият;
никой си пръстен не сгоди,
низ бука да го събори.
Кога е Грозда станала,
дигнала пушка на рамо,
удари пръстен у бука,
та го низ бука събори -
она че бъде войвода.
Войводство си е предала
на свойго брата Стояна
и на побратим Йована.
Препе се църно циганче
оно войвода да бъде.
Грозда им тио говори:
- Дружина верни, сговорни,
че месим бела погача,
че турим жълта жълтица;
секиму делба че делим:
кому се падне жълтица,
он че войвода да бъде.
Омеси бела погача
и тури жълта жълтица;
секиму делба че делила
и ней си дел оставила -
ней се паднала жълтица,
она войвода че бъде.
Войводство си е предала
на свойго брата Стояна
и на побратим Йована,
па си се Грозда ожени.
Мина се до три години,
брата й води дружина.
Задала се е кадъна
и кара кола жълтици,
със нея много сегмене.
Стоян абер запрати:
- Можеш ка можеш, Гроздено,
можеш ка можеш да дойдеш
да претечеме кадъна,
да отмъкнеме имане.
Ако те зет ми не пуща,
каменна къща да гради
на осмовръха могила,
железни врати да тура,
с олово да я покрие,
от огън да се не бои,
хайдуци кога му доодат.
Грозда му абер повърна:
- Не мога, брайно Стояне,
че съм си трудна, дебела.
Кога е било на заран,
рано ранила Гроздена,
постегна коня дория,
та си у гора отиде
при свойго брата Стояна
и при побратим Йована.
Па излезнаа на друми
да си притечат кадъна.
Сите запрати отдесно,
она е сама отлево.
Па погубиа сегмене
и погубиа кадъна,
та отъмнаа имане.
Секиму даде метериз,
на брат и Стоян дори два.
Сите станаа метериз
и брат и Стоян да стане,
она му тио говоре:
- Поседи, брайно, метериз,
дур ми се сърце уздрави,
че младо да не загинеш.
И Стоян я е послушал,
та си поседе метериз,
дур и се сърце уздрави.
Тогай станала метериз,
па си имане делили,
три дни имане делиа.
Дете низ майкя продума:
- Укьо Стояне, Стояне,
и побратиме Йоване,
и мен дел оставете,
и аз съм, укьо, помагал!
Па измешаа имане,
още три дни го делиа,
на дете дел оставиа.
Доби се мъжко детенце,
лично му име туриа,
лично му име Истатко.

 


Негован, Софийско; непубликувана (зап. 1944 г.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981
.