Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

31. СТОЯН ВОЙВОДА И БУДИМСКИЯ КАДИЯ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Седнал ми бе, седнал ми
кючук Стоян войвода
у едно ладно меане
в Будим града голяма.
Отде го, олън, съгледа
будинска млада кадия -
тежка потеря дигнала,
тежка потеря от манафи,
кючук Стояна фанали,
в тъмни тъмници фърлили:
девет ми боя в земята,
черни букаи на крака,
бели белизи на ръце,
ситни синджири на вратъ -
не може навън да йзлезе,
ни да са надзад обърне.
Отде са, олън, научи
неговата стара майчица,
не била стара ни млада -
на сто й дванайсе години.
У Будима града голяма,
въз будимската тъмница,
на пармаклъци застава
и си виком провикна:
- Синко Стояне, Стояне,
тук ли си, синко, тук ли си?
Стоян си отвътря обади:
- Тука съм, ала защо съм -
девет съм боя в земята,
с черни букаи на крака,
с бели белизи на ръце,
с ситни синджири на вратъ -
не мога навън да излеза,
нито надзад да са обърна.
Мама Стояну думаше:
- Я казвай, синко, я казвай,
къко да давам, продавам
от тойто тежко имане,
да та оттука отърва?
Стоян мами си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
не давай, нито продавай
от мойто тежко имане,
я слязни, мамо, я слязни
из будинските сокаци
при кадия да идеш.
Отдалеч му са поклони,
отблизо му са помоли,
дано ма оттука избавиш,
кадия си мамо заканя -
днес петък, утре събота,
у други ден света неделя,
той ща ми глава отреже
и на кол ша я набие,
да види мало й голямо
как са войвода излиза.
Мама Стояна послуша,
че слезе мама, че слезе
из будинските тесни сокаци
и при кадия отиде;
отдалеч му са поклони,
отблизо му са помоли
и на кадия думаше:
- Кадийо, млад сълмадийо,
казвай, кадийо, приказвай,
къко да давам, продавам
от Стояново тежко имане
да си Стояна отърва
от тези будимски тъмници.
Я айде, айде да броим,
желти жълтици да броим,
кило левове да теглим,
шиник грошове да мерим,
дано си откупя Стояна.
Кадия си дума бабичка:
- Бабо ле, стара майчице,
не си думите ти аби,
нито парите си арчи -
днес петък, утре събота,
други ден света неделя,
аз ша му главата отрежа
и на кол ша я набия,
да види мало и голямо
как си войвода излиза.
Стояновата майчица
викнала, та заплакала
и са йе надзад върнала
и при Стояна отишла,
и на Стояна думаше:
- Къко да правя, да сторя
и да та оттука отърва?
Стоян мами си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
по-скоро у дома да идеш,
да йзвадиш конче аляно,
аляно още раняно,
с синьо го седло оседлай,
желти го юзди обюздай,
в Еленска гора да идеш
въз Мирча, мамо, войвода
и ще на Мирча да кажеш,
че аз съм сега у Будим,
у Будима града голяма,
кадия са лошо заканя -
да ми главата отреже.
Мама Стояна послуша,
по-скоро, тях отиде,
че си кончето извади,
синьо го седло оседла,
желти го юзди обюзда,
за Еленска гора тръгнала.
Кога през гора въртеше,
кончето кът си цвиляше,
на гора листе треперят.
Кът зачу Мирчо кончето,
и си на крака застана,
тогиз надолу погледна,
майка Стояну съгледа
и на дружина думаше:
- Туй конче е Стояново,
ала й майка му на него,
скоро дружина ставайте -
нещо й с Стояна станало!
Стояновата майчица,
тя си на Мирча думаше:
- Мирчо войводо, Мирчо ле,
снощи Стояна ванаа
у Будима града голяма
и го в тъмница фърлили,
девет е боя в земята,
с черни букаи на крака,
с бели белизи на ръце,
ситни синджири на вратъ,
не може навън да йзлезе,
нито надзад да са обърне.
Кадия са люто заканя
главата да му отреже
и на кол да я набие,
да види мало й голямо
как са войвода излиза.
Мирчо дружина продума:
- По-скоро пушки земайте,
у Будим града да идем
да си Стояна отървем
от будимски тъмоици!
Не било близо ни далеч -
седемдесе и седем саата.
Будима града стигнали,
при тъмници застанали,
Мирчо са отгоря провикна:
- Тук ли си, Стояни, тук ли си?
- Тука съм, ама защо съм -
девет съм боя в земята,
с черни букаи на крака,
с бели белизи на ръце,
ситни синджири та вратъ -
не мога навън да йзляза,
нито надзад да са обърна.
Мирчо дружина думаше:
- Скоро пояси давайте,
от пояси мердевен да направим,
при Стоян да си аз сляга!
Дружина даа пояси,
от пояси мердевен сторива,
Мирчо зе демир бузана
и при Стояна си слезе,
черни букаи разбива,
бели белизи строшава,
двама по мердевен излязова,
тогиз са си тръгнали
из будимски тесни сокаци
и при кадия отиват.
Щом ги кадия съгледа,
отдалеч им са поклони,
отблизо им са помоли:
- Стояне, млада войводо,
къко да давам, продавам
от мойто тежко имане,
да ми живота арижеш?
Стояна кадия думаше:
- Недей си аби думите,
нито си арчи парите.
Че му главата отрязват,
през Будим града минават,
в Еленска гора отиват.

 


Бяла черква, Павликенско (СбНУ 38, Бурмов, с. 126, № 207).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981
.