25. НЕНЧО ВОЙВОДА, ПРЕДАДЕН ОТ СЕСТРА СИ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Хей! Прочу се Ненчо войвода
във тази Стара планина,
във това поле широко.
Хей! Заварди Ненчо пътища,
пътища, жарски друмища,
не дава птиче да фръкне,
не царска хазна да мине.
а че са й прочул до царя.
Царя е хабер проводял:
- Който е юнак над юнак,
Ненчо войвода да фане,
при мене да го доведе,
голям ще бакшиш да земе -
девет товари имане,
десети желти жълтици.
Никой са хадъм не наел,
най се наела сестра му,
сестра му левен Тодорка.
Зела е мъжко детенце,
отишла й в гора зелена,
а че са ясно провикна:
- Няма ли нейдя някого,
от гора челяк да доде,
че детето ми да кръсти.
А де я зачу брата и,
брата и Ненчо войвода,
той на дружина думаше:
- Дружина вярна, зговорна,
какъв са гласец зачува
във тази гора зелена;
виа ма тука чакайте,
аз ше ида хадъм да вида.
А че си Ненчо отиде
и там си сестра завари,
и на сестра си думаше:
- Сестрице, левен Тодорке,
що щеш, сестрице, в таз гора -
тази е гора хайдушка.
Тодорка Ненчо думаше:
- Байоле, Ненчо войвода,
девет ми годин станало,
както си деца добивам,
че ми децата не траят,
че ма във гора пратяха,
от гора челяк да викам
детето да ми кръщава,
дано са дете задържи.
Ненчо Тодорки думаше:
- Сестрице, левен Тодорке,
да не е нещо измама -
двете ти очи изваждам,
на калъч ще ги нанижа.
Тръгна Тодорка да иде
селски попове да вика.
Или бе божа работа,
че са детето обади:
- Вуйчо ли, Ненчо войвода,
що седиш, вуйчо, що чакаш?
Мама ще да та предаде
на семейни билюкбашии.
Ненчо са Богу помоли:
- Божне ле, самогледняко!
Вред си ми, Боже, помагал
и сега ми, Боже, помогни
накрай гората да изляга,
холям ще хаир да сторя:
на буйна вода мрамор мост,
и на пуста гора манастир,
манастир "Света София".
Извади желти алотъни,
че си детето обсипа.
Че тръгна Ненчо да си иде
и среща му иде Тодрка
и семейни тичат пориря,
семейни билюкбашии...
Като ги видя млад Ненчо,
извади сабя френгия,
че са на ляво завъртя,
дор са направо обйрна,
сички семейни посече,
току Тодорка остана.
Ненчо Тодорки сумаше:
- Сестрице, левен Тодорке,
ако ти й пари трябало,
що не ми, сестро, обади
със пари да та обсипя,
ами ма в ръце предаде?
Че двете й очи извади,
че ги на калъч наниза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.