Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

210. СРЕЩА С ДВАМА СИНА И СНАХА ПАРТИЗАНИ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Писмо ми дойде отгоре,
отгоре от планина,
от двама мои синове
и третя Катя снашица,
в балкана да си отида,
в балкана на "Техерана"
в отряда "Антон Иванов".
Във писмото си писуват:
"Татко ле, мили татко ле,
и мила стара майчице,
да дойдеш, татко, да дойдеш
утре пред изгрев слънчице
при Богдювите пожаре,
при големите извори,
при студената водица
и при старите букаци,
и при честите шумаци
там ще се, татко, срещнеме,
срещнеме, още видиме
с нашата стара майчица,
що ни е нази родила,
родила още кърмила
със чисто млеко българско,
та затуй, татко не можем
ние ратаи да станем
на фашистките палаче
и на немските скубаче,
на Цанковата управа...
Не можем вече да търпим
и по затвори да лежим,
и със нас да си играят
най мръсниците на света...
Доста лежахме в затвори,
в затвори й интернирани
два пъти съм си гроб копал
по тия мръсни затвори
и няма вече да търпим!...
Затуй си пушка нарамих
и на балкана излязох
със моя братец по малък
и мойта мила невяста.
Мъжка си рожба прежалих,
бащина стока оставих,
държава да си пазиме
от фашистките палаче...
Знаеш ли, татко, помниш ли
кога ма мене търсеше
и дойде, та ма намери
във хасковските затвори?
Искаше при мен да дойдеш,
там да се, татко, видиме,
ала те полицай изтласка,
не даде да са видиме..."
Я си се зачуло зачудих
като ма много преследват
всички фашистки палачи,
как ще в балкана да ида...
А мойта стара другарка
тя си ми дума продума:
- Тодоре, стари сайбийо,
я си волове запрегни,
че ще ма дърва да идем!
Много сме пъти ходили
и днеска, дядо, ще идем,
макар и нази да хванат,
и ние курбан да станем
на фашистките палаче...
Та па си впрягнах волове
и в гората отидохме
при Богдювите пожаре,
при големите извори,
при студената водица,
при тия стари букаци
и тия чести шумаци...
Там си ни назе срещнаха
моите двама синове
и мойта мила снашица
със шмайзерите през рамо...
Като ни видя снахата,
най напред дойде при нази
отдалеч поклон направи,
отблизо ръка целуна
на свекър и на свекърва,
та па ни кротко попита:
- Какво ми прави Тодорчо,
моята първа рожбица
пораснал ли е, или не,
търси ли майка и баща,
или са за тях не сята?
Я и бабата казахме:
- Не търси майка и баща,
а търси баба и дядо...
Пак снахата ни продума:
- Прощавай, стара свекърво,
че съм ти грижа създала
на твойте стари години
мъничко дяте да гледаш,
на година и половина...
Ако се, майко, завърна,
скъпо ще ти се отплатим,
ако си млада загина,
тебе ще грижа оставя
Тодорчо да ми изхраниш,
изхраниш, още отгледаш,
на книга да го изучиш
и да му, майко, разказваш
как е майка му умряла,
какви е думи казала
и защо се е борила...
Че майка му се й борила
за правда и за народа,
и за човешка свобода...
Засега сбогом, свекърво,
дай да ви рака целуна!...
И ний си рака дадохме,
Катя ни рака целуна
на свекър и на свекърва,
и вече сбогом сторихме...
След нея дойде четата,
със всички сбогом вземахме.
Най напред при нас дойдоха
мойте двама сонове
Алекса младия борец
и Гьорги млади командир.
И със тях сбогом сторихме
и те си ръка целуват
на стари баща и майка...
Я към юнаци се обърнах,
та па им дума продумах:
- Юнаци, отбор смелчаци,
в засада ако паднете,
юнашки да се държите,
живи да не се давате,
със вази да си играят
черни фашистки палаче...
Че ако вие умрете,
идеята ощ по ще светне,
народа след вас ще тръгне
със великата Русия
и с червената гвардия...
Вие, които умрете,
вечна е слава на вази
със песни ще ви възпяват
и с венци ще ви покриват
за век и вечни времена!...
И четата се изтегли...
И аз си дърва насякох
и се назад повърнах,
та па си в село отидох.
Таман да вляза в селто,
срещна ме черен дедектив
и си ма кротко попита:
- Де ходи, дядо Тодоре?
По баба Петра насящам
де сте двамата ходили...
И ти в капана ще стъпиш,
и ти главата ще клюмнеш,
и ти въжето ще скъсаш!
Я си му нищо не рекох
и си потайно заминах...

 


Батак, Пещерско (Народни партизански песни (1923-1944). /Съст. Е. Стоин. С., БАН, 1955, с. 159, № 108).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981
.