21. СТРАТИЛ И ПЛЕВЕНСКИЯ СУЛТАН

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Остана Димчо сираче
без баща Димчо, без мама,
сираче, чуждо аргатче.
Че той са, холън, престави
в султана плевнелията
да стои девет години
за деветстотин парици.
Дошло е време да йзлиза,
Димчо си хачеца поиска.
Султана плевнелията
лоши му думи надума,
една му пара не даде.
Димчо са жалби нажали,
та че са чуди и мае
какво да стори, направи.
Та че са, холън, усети,
отиде в гора зелена
на тази Рила планина,
на този Доспат балкана,
на хайдушката равнина,
че там са виком провикна:
- Уйчо льо, уйчо Стратиле,
де да си, уйчо, да додиш,
нещичко ще ти обадя
и на теб, уйчо, оплача.
Стратил ми страшна войвода,
той си под сенки стоеше,
при извор вода студена,
печано агне ядеше,
руйно ми вино пиеше.
Стратил дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
дружина млади юнаци,
постойте да послушаме
що ми се гласец зачува
Пак ми са Димчо провикна:
- Уйчо льо, уйчо Стратиле,
де да си, уйчо, да додиш,
нещичко ша ти обадя,
на тебе ша са оплача.
Че стана Стратил, отиде,
Та че на Димча думаше:
- Димчо льо, клето сираче,
какво ми искаш, Димчо льо,
какво ша ми са оплачеш?
Димчо Стратиле думаше:
- Стратиле, уйчо Стратиле,
де са е чуло, видяло
аргатин без хак да шета?
Мене ма, уйчо, пристави
султана плевенлията
да шетам девет години
за деветстотин парици.
Дошло е време да излягвам,
ази си хачец поисках,
той ми хачеца не даде,
лоши ми думи надума.
Стратил са люто разсърди,
изтегли сабя френгия,
поведе млади юнаци,
че стана Стратил, отиде
в султана плевнелията,
та че му люто говори:
- Ой ми та тебе, турчино,
ти защо, холън, не даде
на туй момченце хачеца?
Султан Стратиле думаше:
- Стратиле, страшна войвода,
Димчо ми мене не каза,
когат щеше да излягва,
хачеца ази да му дам,
да му дам и да му наддам.
Стратил ми страшна войвода,
та че са люто разсърди,
та че султана пофана,
та че го горя изведе
на този Доспат балкана,
на таз хайдушка равнина,
и на султана думаше:
- Във село съди кадия,
пък тука съди балтия,
наште конаци, турчине,
са тез високи букаци!
Та че го, холън, насече,
че го по драки качеше
и на гарвани думаше:
- Елате, черни гарвани,
на това месо дебело,
на това месо ефтяно!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.