Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

20. СТРАТИЛ И ПОТЕРЯ ОТ ТЪРНОВО

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Събрали ми са, отбрали
млад Стратил и Акмаджата
на връх на Стара планина.
Акмаджа дума Стратиле:
- Стратиле, страшна войвода,
Стратиле, братко Стратиле,
що си посърнал, пожълтял,
що си толкози почернял,
почернял, йоще погрознял,
защо си толкоз умислян,
умислян, йощи кахърян?
Стратиле, страшна войвода,
дали ти балкана омръзна,
или ти пушка дотегна?
Стратиле, братко Стратиле,
дали ти за булче домиля,
или ти сабя ръждяса
и чифтелии пищови?
- Акмаджа, братко Акмаджа,
като ма питаш, да кажа,
правото да ти обадя:
нито ми балкана омръзна,
нито ми пушка дотегна,
нито за булче домиля,
нито ми сабя ръждяса,
ни чифтялии пищови.
Акмаджа, братко Акмаджа,
снощи съм ази замръкнал
на връх на Стара планина,
на хайдушката равнина.
Като си стража вардяхме,
че ми са дрямка додряма,
че си на пушка полегнах,
на пушка на тапанджата;
че съм си сладко позаспал,
лоша съм съня сънувал,
лоша съм съня бълнувал.
Акмаджа, братко Акмаджа,
голям са й потер подигнал
от Търнов града голяма,
от търновските конаци.
Най-напред вървят арапи,
подир арапи татари,
подир татари манафци.
Колкот на гора листето,
толкози черни арапи,
колкот на поле тревата,
толкози голи татари,
колкот на море пясъко,
толкози грозни манафци!
Акмаджа, братко Акмаджа,
подир тях върви войвода,
подир войвода арапче,
арапче, черно манафче.
През Мурно поле минаха,
че във балкана флягоха
и мене, братко, търсяха,
търсяха и ма найдоха,
опак ми ръце вързаха,
в Търново града караха.
Този сън не е на добро,
този сън не е за добро,
Акмаджа, братко Акмаджа!
Акмаджа дума Стратиле:
- Стратиле, страшна войвода,
и туй ли да та науча?
Девет години как ходиш
по тази Стара планина,
по таз хайдушка равнина,
че сега ли са уплаши,
че си толкози пожълтял,
пожълтял, още погрознял?
Я фърли руба юнашка,
облечи руба просяшка
и фърли пушка от рамо,
задигни кривак на рамо;
и фърли калпак самурян,
наложи калпак просяшки,
остави конче в ливади,
че тръгни бос, та босичък,
разпаши сабя френгия,
разпаши сабя от кръста,
опаши сабя на скритом,
че земи блюдо габровско,
че иди, Стратиле, че иди
на пътя, на кръстопътя,
дето потеря ша мине,
дремна просия ти проси.
Стратиле, братко Стрнатиле,
когито потеря премине,
секи ще банче да фърли,
а пък войводата цванче.
Ако та тебе попитат,
че виждал ли си Стратила,
че познаваш ли Стратила,
пък ти са стори глух и ням,
ни чуваш, ни хортуваш,
ни чуваш, нито разбираш!
Че фърли Стратил, че фърли,
че фърли руба юнашка,
облече руба просяшка,
че фърли пушка от рамо,
задигна кривак на рамо,
че фърли калпак самурян,
наложи калпак просяшки.
Стратиле, страшна войвода,
остави конче в ливади,
че тръгна бос, та босичък,
разпаса сабя френгия,
разпаса сабя от кръста,
опаса сабя на скритом,
задигна блюдо габровско,
та че на пътя излезе,
на пътя, на кръстопътя,
че си очите завърза.
Кат са потеря подаде,
Стратил си ръка протегна,
дремна просия просеше.
Секи му банче фарляше,
а пък войводата цванче.
Войвода дума Стратиле:
- Ой ми та тебе, просяче,
просяче калнодрумниче,
като си седиш на пътя,
на пътя, на кръстопътя,
ти виждал ли си Стратила,
стратила, страшна войвода,
оттука Стратил да мине,
къмто балкана да иде?
Стратил му нищо не дума,
не дума, не му хортува,
сляп беше, още ням беше.
Потеря мина, замина,
никой Стратила не позна,
войвода и той замина.
Най-подир върви арапче,
арапче, черно манафче,
то си й Стратила познало,
че си войвода достигна
и на войвода думаше:
- Ой ми та тебе, войводо,
Стратил ми беше тоз просяк,
дето на пътя стоеше,
на пътя, на кръстопътя.
че се потеря повърна,
та че го, бре, заградиха,
Стратила да си уловят,
Стратила страшна войвода.
Стратил си седи на камък,
ръка си към тях протегнал,
ни чува, нито хортува.
Та че Стратила фанаха,
опък му ръце свързаха,
към Търнов града караха,
до Мурно поле стигнаха.
Излезе мало й голямо,
Стратила секи да види.
Стратил са люто разсърди,
та че въжата, бре, скъса,
извади сабя френгия,
та че са на дясно завъртя,
дур са наляво обърне,
само арапче остана.
То са Стратиле моляше:
- Ой ми та тебе, Стратиле,
не ма убивай, затривай,
че съм едничък на мама!
Стратил арапче не слуша,
най го къс по къс режаше
и му месото разфърли
по сите равни друмища
да ядат псета, гарвани.
Та че си оттам отиде
на връх на Стара планина,
на хайдушката равнина,
че си Акмаджа намери,
че йели йощи, че пили
тъкмо ми до три недели.

 


Велико Търново (СбНУ 26, с. 20, № 4).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981
.