189. ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Седем си царя събрая
на Виян града голяма,
на австрийската столица,
царете, още й князете,
Сюлиман каил не става,
не става й ръка не дава,
Сюлиман и Осман паша.
Цар Алексндри продума:
- Що толкоз мъчиш българи,
дали ти данък не дават,
али ти тюмрюк не плащат?
Се бесиш, холан, се колиш,
сега петстотин години.
Въри си сбирай войскята,
ние ще огян да открийм,
българи да освободим!
Сюлиман люфе проводи
в Добруджа на черкезите,
в Анадол на манафите,
в Масъра на османите,
да вървят мало й голямо
на Плевян града голяма.
Те са събрали, събрали
дур деветдесет хиляди
черкези, още манафи
и масърските османи.
Тук са Русия подигна,
право през Влашко миная,
на Дунава се запряха,
на Дунав река голяма.
Дорде мостове да турят,
толкова й войскя стояла.
Като мостове туряха,
най напреж, холам, минаха
донските млади казаци,
след тях са, холам, минали
улани със бели кони
и се със бели ремяни;
га са пехота зададе,
нийде са края не види.
Право през Русчук минали,
право на Плевян отишле,
накрай са Плевян запрели.
Два дни са дньовка правили,
дорде са войскя събрала.
Русия байряк дигнала,
три дни е битка побило,
мало са й нещо избило
до деветдесет хиляди
черкези, още манафци
и от масърски османи.
И Осман паша фанаха
със четирийсе хиляди,
накрая го, закарая
във Москва града голяма.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.