170. ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Велчо Маряцо думаше:
- Маряцо, бяла коконо,
я ми дрехитя събери,
кинтиша най-големия,
винидишкитя чорапи
и сукняната антерия;
зарана рано ша стана,
аз на черкова ша ида.
Маряца Велчу думаше:
- Не ходи, Велчо, в черкова,
заканят ти са турцитя,
като та, Велчо, уловят,
и ша та, Велчо, затрият.
Велчо Маряцо думаше:
- В черкова няма да ходя,
аз на Цариград ша ида,
турците да наколадя
каква са глава дигнали,
раята рахат не сяди.
Току туй Велчо издума,
двора са пълен напълни.
Че си Велча фанаха,
опет му ръце вързаха
и го в тъмница запряха.
Доде се зора зазори,
те ги петтина събраха:
Велчо ми, Велчо Жъмжия
и хаджи Юрдан Брадата,
Иванаки Вражалията,
Николи Гайтанджията,
Йоргито Арбанасчето.
Като слънцето изгрява,
карат ги, ша ги обесят
сичките на даражата,
пък Велча на портия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.