158. ХАДЖИ МИНЧО ТУРЧИН ОРТАК НЕ ИСКА

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

В Цариград са мензиликьо курдисва,
на мензилик бейлик ичмик продава,
хаджи Минчо ищи да го прекупи,
хаджи Меймед ортак иска да стане.
Хаджи Минчо турчин ортак не рачи,
хаджи Меймед твърде му се закани.
В Търново са голям сейром курдисва
татък горе във лозята пустите,
тръгнали са на сейромо да идат.
Хаджи Гинка и тя ищи да иде,
хаджи Минчо хаджи Гинки думаше:
- Аз не можа, хаджи Гинке, да ходя,
мен ма вардят, хаджи Гинке, да убият.
Хаджи Гинка млого и са дожеля,
че излезе долу й горе на подо,
подпряла са й на пармаклък изписан,
че заплака хаджи Гинка зареди:
- Пусто да ми, хаджи Минчо, остане,
пусто да остане, Минчо, имане,
кат ма нийде, хаджи Минчо, не водиш!
Хаджи Минчо хаджи Гинки думаше:
- Гинке, моя второ повторнице,
хайде тогиз, хаджи Гинке, да идем,
да идеме, хаджи Гинке, на сейром.
Хаджи Минчо кучеджию думаше:
- Хайде, олъм, кучеджии, впрягайте,
хаджи Гинка на разход ше заведем.
Станали са и са, олън, отишле,
гледали са и са, олън, върнали.
Триста ми са, олън, пушки пукнали,
ударили хаджи Минча в сърцето.
Хаджи Минчо хаджи Гинки думаше:
- Наоди'л са, хаджи Гинке, на разход,
наглед'л са, хаджи Гинке, на сейром?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.