147. СТАНА БУДИМЧАНКА СЕ САМОУБИВА

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Мари Стано Будимчанко!
Задрямала мома Стана
на братови тенки скути.
Де станува, сон кажува:
- Ой ле, братко, мили братко,
каков съм си сон сонила,
дури грозен, дури страшен -
затемни ме темна мъгла,
по мъглата ситна роса,
по росата тиен ветер,
по ветеро тай градушка!
Я брата и говореше:
- Ой ле, Стано Будимчанко,
та га казваш, аз се сещам -
мъглата е клети турци,
росата е дребни сълзи,
ветеро е силни гласи,
градушка е остри ножи!
Още рече, не дорече
и дойдоа клети турци,
Стана млада поробиа,
брат и младо загубиа,
откараа в арнаутска
арнаутска пуста земня.
Па се Стана не разшени,
не разшени, не разреви.
Отговарат клети турци:
- Докарайте два тъпане,
два тъпане, ем две свирки,
да забият, да засвират,
докарайте кадъните,
кадъните, чалгиите,
да заиграт, да запея,
да запеят, да се кърашат,
беки Стана да разшенат,
да разшенат, да развреват.
Докарали два тъпана,
два тъпана, ем две свирки,
забили са, засвирили;
докарали кадъните,
кадъните, чалгиите,
заиграли и запели,
ем си пеят, ем се кършат.
Па се Стана не разшени,
па се Стана не развери.
Еднъж Стана отговори:
- Подайте ми остро ножче
да разсека жълта дуня,
да разтопя тенка уста!
Подале и остро ножче.
Не разсече жълта дуня,
убоде се в клето сърце.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.