144. ЗЛАТА, ЗАЛЮБЕНА ОТ ТУРЧИН, СЕ САМОУБИВА

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Злато льо, мома каматна,
зенгин Милюва дощеру!
- Стани се, Злато, премени,
да си на хоро отидем!
- Идите, мои дружчици,
Златица нема да дойде
Злата е турчил загалил.
- Хайда ми, хайда, Златице,
хайдуте турчин фанале,
назад му роки ворзали,
в чоста го гора отвели!
Злата им вера фанала,
та си са Злата премени
със баш гиздилна премена,
окачи лето гиздило
и си на хоро отиде.
Таман се фати на хоро
и си са турчин зададе.
Пусна са Злата от хоро,
сраде женине отиде,
чорна е корпа метнала,
чуждо е дете йобзела.
Турчин ваз Злата йотиде
и си на Злата думаше:
- И до две корпи да метнеш,
и две ми деца да зомиш
пак щиш със мене да дойдеш!
Че си я метна на конче
и си на конче думаше:
- Превзимай, конче, преграбей
със краденана девойка!
Злата си солзи ронеше
и желни гласе пускаше,
пък си я турчин миреше:
- Молчи ми, Злато, не плачи,
бела кадона ще станеш,
на висок сарай ще седиш,
жолти алтони ще броиш,
ситни маргаре ще нижеш.
На Злата бално добалне
и хи си тьожко дотеже,
та си на турчин думаше:
- Турчине, томрашлинине,
я си ми подай ножчено
ябалка да си разрежа,
сорцено да си разквася.
Че не разреза ябалка,
ами си сорце прободе
и си на турчин думаше:
- Я нема с турчин да идам,
ами ще вземе да легна,
в чорнана земе длибоко,
на пръст и пепел да стана!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.