140. ПОТУРЧВАНЕ НА ВЛАДИКА

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Та чуло ли са, разбрало,
какво са йе чудо сторили?
Да е за нещо, ни защо:
владика беда бедило,
че либи булче емирче...
Из черкови го извеле,
във джамия го вовеле.
Синьо му джубе саблекле,
а зелено му облекле;
златна корона свалиле,
шарена чалма завиле
и ходжата си викале,
владика да кимбиняса
за пусто булче емирче.
Дето си булче стоеше,
земя се на две препукна
и булче в земя потъба;
дето владика стоеше,
сини огньове гореха.
Ка го видяха турците,
тие се турски кланяха
и по турски са молеха;
и владика са турски кланяше,
кавурски Бога молеше:
- Стори ма, Боже, стори ма,
стори ма и направи ма
на какво годе пиленце,
далеко да си захвръкна,
вов светогорски манастир,
та прядна слуга да стана!
Де стоя Господ, та слуша,
та си го стори, направи,
на сиво пъстро пиленце,
та си далеко захвръкна,
на светогорски манастир,
та прядна слуга йе станал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.