136. СТОЙНА ЕНИНЬОВКА И ЕНИЧАРИН СКЛАВ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Танка Стойно Ениньовко!
Прочуло се еничерство,
и дошле са еничере:
Склаф е паднал у попови,
момците му по се село.
Склаф си попу проговори:
- Е ти, попе книжовниче,
книжовниче, духовниче!
Ща та питам, да ми кажеш:
имате ли в село дяца,
в село дяца за зимане,
за прямлади еничере?
Поп си Склафу отговаря:
- Е ти, Склафе, силни Склафе,
нали питаш, да ти кажа,
да ти кажа да не лъжа.
Кое село деца нема,
коя гора без пътеки,
коя вода без камане?
Наше село дяца има -
ето тука танка Стойна,
танка Стойна Ениньовка!
И тя има три синове,
и тритя са за зимане
за прямлади еничере.
Склаф си попу отговаря:
- Е ти, попе книжовниче!
я да викаш танка Стойна,
танка Стойна Ениньовка -
да доведе три синове,
да ги вида добри ли са,
добри ли са за зимане,
за прямлади еничере.
Поп повика танка Стойна,
повика е и дошла е.
Склаф си Стойни проговори:
- Е ти, Стойне Ениньовко!
Кажат, имаш три синове,
и тритя са за зимане
за прямлади еничере.
Стойна викна, та заплака:
- Веднъж доде еничерство,
заведе ми мила брата;
па повтори еничерство
заведе ми първо либе;
сега третьо еничерство,
да ми земе три синове!
Склаф си Стойни отговаря:
- Танка Стойне Ениньовко!
Мож ли позна мила брата,
позна ли щещ първо либе?
А Стойна му отговаря:
- Ей ти Склафе, силни Склафе!
Не ща позна мили брата,
че бех азе още малка,
на ща позна първо либе,
че бе в гора дърводелец,
дърводелец, самострелец,
та отиде в явор гора,
та отсече явор дърво,
та отфръкна явор треска,
удари го в клета глава,
направи му личен белег,
личен белег на главата.
Склаф си попу отговори:
- Е ти, попе книжовниче!
Да сабереш сете момци,
сете момци от се село!
Поп си сабра сете момци,
сете момци от се село!
А Склаф си им проговори:
- Свалете си калпаците,
та да види танка Стойна,
позна ли ще първо либе!
А тия го послушаха,
свалиха си калпаците,
калпаците от главите.
Не познала танка Стойна,
не познала първо либе.
Па си Склафу отговаря:
- Е ти Склафе, силни Склафе!
И страх ма е, и срам ма е,
я си свали висок калпак!
Склаф си свали висок калпак,
а то било Стойнниното,
Стойниното първо либе.
Познала го танка Стойна,
познала го по белега,
по белега на главата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.