131. АЛИ БЕГ И ЯНИНКА

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Пита Янинка Али бег,
Янинка дури от Велес,
Али бег от град от Прилеп.
Он я пита, она неке,
она му се род кажуе,
първи, втори братучеди.
Али бег рода не гледа!
Избегна Яна, побегна
до своя сестра Тодора,
до своего зета Никола.
Пракя, допракя Али бег:
- Никола, млади Никола!
Или ми Яна допрати,
или ти глава пресеко!
Па ми се чуди Никола
како да Яна измами,
как да я турци предаде.
Никола ли и говори:
- Янинко, дилбер балдузо,
я изкачи се на чардак,
погледни в гора зелена,
како е гора развила
зелен здравец и петопърс,
цървено, бело лиляче
и това лале алово.
Се измамила Янинка,
се изкачила на чардак,
погледна в гора зелена.
Низ гора шета Али бег.
Колко я виде Янинка,
добра си коня разигра,
бели си ръце разгърна,
та я Янинка прегърна,
на добра я коня качи.
Яна си зета кълнеше:
- Зето ли, зето Никола!
Що ти от сърце паднало,
се у турци ти отишло!
Кога я Яна водеха,
кървава роса росеше.
Кога я Яна турчеха,
жежки камене върнеха.
Тогай се чуди Али бег:
- Що е ова чудо големо?
Кървава роса що роси?
Жежки камене що върнат?
Тогай я Али бег прашташе:
- Янинко, дилбер хубава,
дали си имаш некого,
или брата, или браточед?
Янинка си му говори:
- Али бег, млади Али бег!
Та я си немам никого,
един брат малечек су имала,
уще мал ми го пленеле,
татаре ми го пленеле,
отнеле ми го, отнеле
клета земя анадолска.
Тогай си вика Али бег:
- Дали си нишан негде имаше?
- Оно си нишан имаше
на десна рака на мал пърс
и уще нишан имаше
над руса глава под перчик.
Тогай си вика Али бег:
Янинко, дилбер хубава!
Та ние сме брат и сестра
Двата ми се загърнаха,
живи ми се загърнаха,
я мъртви ми ги разгърнаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.