Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

130. ХАН ТАТАР И ТОДОРКА

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Ан Татар голям господар!
Ан Татар хабер проводи:
да колят крави ялови,
да пекат пещи с хлябове,
че ще Ан Татар да доде
със двеста души татари,
със триста души манафци.
Ан Татар голям господар,
не ще си крави ялови,
не ще си пещи с хлябове,
най иска една момица,
една момица - девица
въз него да си вечеря,
вечеря, йоще нощува.
Чудом се чудят попове,
попове, йоще кметове,
чудяха и се питаха:
- Кой ще си пусне чедото,
въз Ан Татар да вечеря,
вечеря, още нощува!
Че се попове усетиха
да си повикат Тодорка,
Тодорка клети сираче.
Че си Тодорка викнаха.
С златна я руба обличат,
въз Ан Татар заведоха.
Кат я Ан Татар съгледа,
златни ябълки режеше
и Тодорка замеряше.
Бюлбюля пей във кафеза,
ни един не му отбира,
сал Ан Татар му разбира
и на Тодорка думаше:
- Тодорке, мома хубава,
как си кайдиса мама ти
да си та пусне въз мене?
Тодорка тихо говори:
- Аз нямам нийде никого,
аз съм си клето сираче,
ни баща, нито майчица,
нито брат, нито сестрица.
Сал един братец аз имах.
Баща ми беше болерин,
булка на прошка повика,
накара батя да йзвади
руйно ми вино червено;
не рачи батю да иде,
татко се люто разсърди,
удари батя с кофата.
Батю се люто разсърди,
забегна батю надалеч.
Сега го чувам, разбирам,
че си щял батю да доде
със двеста души татари,
със триста души манафци.
Ан Татар сълзи порони
и на Тодорка думаше:
- Тодорке, мома хубава,
познаваш ли ти батя си?
Тодорка със плач говори:
- Ази познавам батя си
по лява страна на ръка.
Ан Татар бърже запрета,
запрета бели ръкави,
Тодорка беляг кат видя,
спусна се и го прегърна.
Ан Татар дума татари:
- Татари, йоще манафи!
Точете саби френгии,
пълнете пушки бойлии,
че селото ще изтрепим,
изтрепим, още изколим!
Бърже саби наточиха,
бърже пушки напълниха,
синкото село избиха,
кървава река протече!

 


Велико Търново (СбНУ 26, с. 47, № 25).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981
.