128. БРАТ СЕ ОЖЕНИЛ ЗА СЕСТРА СИ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Ябучица род родила
на две стребла две ябуки,
на трекьото паюн пяе,
като пяе, та нарича:
- Чуйте, мало и голямо,
турци града поплениа,
шчо бе старо, погубиа,
шчо бе младо, поробиа.
Току ми е останало
еден Янкул и Янина.
Та растоа, нарастоа,
та си се двата узеа,
та мъжко дете родиа.
Не е дете като дете,
току си е змия в гора.
Яница Янкул думаше:
- Янкуле, първо любене,
а иди си на нов пазар,
та ми купи стара баба,
стара баба робинчица,
да ми луле мъжко дете.
Та отиде на нов пазар,
та и купи стара баба,
стара баба робинчица,
да им луле мъжко дете.
Та го луле и му пяе:
- Нани ми нани, детенце,
мило на баба внученце
от мойго сина Янкула,
от моя шчерка Яница.
Де я дочула Яница,
та на Янкула думаше:
- Янкуле, маре Янкуле,
а послушай таа баба,
като пяе, шчо нарича
та сме били брат и сестра!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.