118. ГОРА И ТРИ СИНДЖИРА РОБИ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Овчар си гора питаше:
- Горо льо, горо зелена,
доскоро беше зелена,
сега ми, горо, изсъхна,
дали те пожар, пожарил,
или те слана сланила?
Гора овчарю говори:
- Овчарко, млади овчарю!
Нито ме пожар пожарил,
нито ме слана сланила;
снощи ми, овчарко, минаха,
до три синджира със робе -
първият синджир, овчарко,
все тез млади девойки.
Кога девойки заплачат,
гора се с върше превива,
широки друми метеше.
Девойки плачат и думат:
"Божо льо, вишни Божичке,
тез наши тежки дарове,
ткаени, недоткаени,
белени, недобелени,
кой ли ще да ги изткае,
изткае, още добели?
Кой ще да ги доверже,
доверже, още дореси?"
Вторият синджир, овчарко,
все тез млади невести.
Кога невести заплачат,
гората с шума опада.
Невести плачат, нареждат:
"Божо льо, мили Божичке!
Тез наши дребни дечица,
сутрина без майка станали,
за майка плачат питат
дали е майка при крави?
Да беше майка при крави,
теленца не щяха да реват.
Дали е майка на вода?
Да беше майка на вода,
котлите щяха да дрънкат."
Трети синджир, овчарко,
все тез млади юнаци.
Кога юнаци заплачат,
гора с клонове изсъхва.
Юнаци плачат, нареждат:
"Боже льо, мили Божичке!
Тез наши цръни биволи,
прегнати, неразпрегнати,
кой ще да ги разпрегне?
Тез наши цръни угари,
орани, недоорани,
кой ще да ги изоре?
Таз наша бяла пшеница
сеяна, недосеяна,
кой ще да я досее?"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.